"Тълкувания" на Кольо Карамфилов Живопис, графика, инсталации
Галерия "Резонанс", Пловдив, ул. "Парчевич" 14 20.07.-05.08.2010 Откриване: 20.07.2010 от 18.30 ч.
◊ ЗА ХУДОЖНИКА
Кольо Карамфилов роден на 7.12.1963 г. в гр. Пловдив. Завършва сценография в Пловдив през 1982 г. От 1983 г. до сега има над 30 самостоятелни изложби и множество групови изяви в България и чужбина.
През 1990 г. е един от създателите на авангардната група „Ръб”. През 1995 г. създава и групата „Диско 95”. През 2010 г. започва началото по проект "Мерси" със Стефан Божков. По-важни награди: 2004 г. - награда за изкуство "Пловдив" 1997 г. - стипендия „Сите дезАртс” в Париж 1995 г. - носител на Гран при от първото международно триенале на графиката 1989 г. - награда "Южна пролет", Хасково 1989 г. - награда от 8-та младежка изложба 1987 г. - бронзов медал от 3-то международно триенале в гр. Варна
Негови работи са притежание на множество частни колекции в България и чужбина. По-важни изложби в чужбина са в Български културен център - Москва, 1998, Ниигата – Япония, 1998, Ашау – Германия, 2001, 2009, БКЦ Токио (Япония), 2003, Дом Витгенщайн - Австрия 2010, Галерия "Сердика" - Варшава, 2010, БКЦ в Париж, 2010. Като сценограф е работил с режисьорите Андрей Жолдак (Украйна) и Стефан Москов. В киното е бил художник на филмите "Хълма на боровинките" на Александър Морфов, "Пазачът на мъртвите" на Илиян Симеонов и "Аве" на Константин Божанов.
Кольо Карамфилов работи в почти всички жанрове на визуалните изкуства – графика, живопис, скулптура, пърформанс, инсталации, фотография и интериорен дизайн. Живее и работи в София.
◊ КРИТИКАТА ЗА ХУДОЖНИКА
„В картините на Кольо Карамфилов напред винаги излиза играта с визуалното. Не познавам друг български художник, който така естествено и свободно да жонглира с визуалните форми. Най-обикновените неща в неговото изкуство магически се преобразяват. Като в Алисината страна на чудесата те ту се смаляват, ту израстват, неочаквано се оказват в чужда среда. Гонейки някаква своя причуда, художникът сближава отдалечените или раздалечава близките неща. Говоря за културни, а не за банално делнични топоси. И в тази негова игра с визуалното той е не само артистично фриволен, но – и това е главното – той е дълбинно мисловно мотивиран. Неговата визуална реч не е безцелна еквилибристика. От тези знаци той моделира своя свят, чрез тях той споделя своята тревога за времето, в което живеем. Ще кажете, че визуалният феномен в подобно тълкуване е характерен за изкуството от последните десетилетия. И това е вярно. Но тук идва втората отличителна особеност на Кольо Карамфилов. Като правило играещите с визуалното в рамките на постмодерната естетика са чужди на пластическата форма. Техните работи четем и се опитваме да осмислим. А при Кольо окото се радва. Защото той е намерил художествената рима, артистичния ритъм, багрения контрапункт. Неговата форма не е спиртосана и застинала в знак. Тя е жива. За него завоеванията на европейския модернизъм от първата половина на 20. век са станали част от неговата чувствителност, нещо повече, от неговата сетивност. И ето тайната на магическото му въздействие върху зрителя. Очарованието на неговите картини е в това трудно, почти невъзможно съзвучие на постмодерна визуална игра и модерна форма.”