Годишнини

Времето като колело

173 години от рождението на Васил Левски

На 18 юли отбелязваме 173 години от рождението на най-прославения син на България – Апостола на свободата Васил Левски.

А дали наистина са толкова? И има ли това значение...?

Може би малцина знаят, че съществува известен спор около точната година на раждането на Дякона. Макар че няма голямо значение дали Апостола е увиснал на бесилото на 36 или на 27 години, все пак датата на раждането дава информация за предназначението на идващия на бял свят. Но най-интересното е това, че дори Левски да не беше роден през 1837, а през 1846 година, то сборът и от двете години е еднакъв – единица. Цифрата на Бога, Монадата, Водача. Така че нека Апостола да има и две рождени дати. Така или иначе той си е той, дошъл със своята мисия. Да дава упование чрез вярата в свободата като висш идеал.

Привържениците на хипотезата, че Левски е роден през 1846 година, се основават на обясненията, които самият Джингиби дава пред извънредната комисия в София още по време на първия му разпит, проведен на 4.І.1873 г. след залавянето му в Къкринското ханче. Когато го питат за името, възрастта и занятието му, Левски отговаря: “Васил, на баща ми – Иван, от Карлово съм [и] съм на двадесет и шест – двадесет и седем години, занятието ми е да облекчавам положението на българите и обикалях, за да им давам упование”.

По повод биографията на Дякона, Захари Стоянов споменава, че: “Ни библиотека, ни вестници, ни възпоминания, ни някакви си архиви съществуват, към които да може да се обърне бъдещият биограф на Васил Дякона.” Което също подкрепя тезата, че наистина съществуват редица неточности и фрапиращи противоречия, с които се срещат неговите изследователи.

И все пак по-важното си остава стореното и казаното от него. Нека си припомним невероятното му:

„Байовци, ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещото ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Аз неведнъж съм ви казвал: ”Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби”. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не, тя с това започва. Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни, да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези, които държат парите, държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане, па тогава. На такива аз съм им писал и преди.”

„Днес е момента да си купите живот, които сега се продава, утре не и милиони да давате. Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечеството ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце, желаещи властта само за да ви грабят. За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно - Смърт, смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората, живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате помежду си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те, видите ли, не предполагали, че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които, под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. Това е, което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни, братя, и не щадете силите, нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви другиму, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.”

Такиви силни думи не се нуждаят от никакъв коментар. Но ставащото днес е грях, срам и предателство спрямо Апостола, който е предрекъл, че и това ще се случи. В писмото си до Ан. Попов-Попхинов той казва, че когато виждаш, а не казваш злото народно и го чакаш да стане по-голямо и да убие народа, ти не си народен човек.

Но явно днес само казването не е достатъчно. То и по времето на Левски не е било. Затова се е стигнало до апостолската и народната Голгота.

Ах, времето, времето, Апостоле!!! То ни носи, но и ние него носим...

Затова вероятно си остава непроменимо...

Нашите древни българи са познавали това негово свойство да тече и напред, и назад. И са ни оставили неговия символ – двойният кръст в колело, наричан Елбетица или Родже. Колелото на Закона и на Времето.
Автор: Лияна Фероли
15.07.2010 г. 12:23
Посетено: 1088
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/25/news/10460-vremeto-kato-kolelo