След-и
Рациновите поетични празници във Велес, Македония
Голямата Рацинова награда получи Братислав Ташковски за романа "Ковчег от грехове"
Родната къща на Коста Рацин във Велес. Сн. Славимир Генчев
◊ СЪБИТИЕТО
На 10 и 11 юни т.г. във Велес, Македония, за 47-ми пореден път се проведоха традиционните Рацинови средби (срещи) – поетични празници, посветени на поета Коста (Кочо) Рацин (1908-1943 г.). Рацин е всепризнат класик на съвременната македонска литература и е смятан за основоположник на модерната македонска изящна словесност. Родом е от Велес и затова именно в този град, разположен амфитеатрално по двата бряга на Вардар, се провеждат национални литературни празници с международно участие. В рамките на празниците се връчва и ежегодната национална литературна награда за белетристична творба на македонски писател. В тържествата участваха поети и писатели от няколко балкански държави – Сърбия, Румъния, Гърция, България, както и от Украйна.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ПРАЗНИЦИТЕ
Че празниците са много добре организирани, не бе изненада – все пак се провеждат ежегодно и от доста време. По-любопитното за мен лично бе, че предизвикват голям интерес у велешани и гостите на града. Честванията започват с поднасяне на венци и цветя пред паметника на поета в центъра на Велес.
Привечер на същия ден – 10 юни, в Градската художествена галерия на Велес бе представена поемата "Реквием за Кочо Рацин" от живия класик на македонската литература акад. Матея Матевски, писана повече от 30 години. Слово за епичната творба произнесе председателят на Дружеството на писателите на Македония Раде Силян, а откъси от нея прочете актьорът от Велешкия драматичен театър Владимир Ячев.
След представянето на поемата бе открита и изложба на майстори на народната керамика.
Официалното откриване на празниците се състоя в големия салон на Градската библиотека "Гоце Делчев" с литературно четене. Емоционално и оптимистично за бъдещето на македонската литература, нация и държава слово произнесе градоначалникът на Велес Горан Петров. В същия салон се състоя и литературно четене на всички гостуващи поети и македонските им колеги. Свои стихове прочетоха Ана Багряна, поетеса и преводачка от Украйна, Бранко Цветкоски – поет, преводач и издател, директор на издателство „Макавей”, гръцкият поет Василис Папас, Димитър Христов - поет, преводач, директор на Българския културно-информационен център в Скопие, сърбинът Саша Радойчич - поет, философ и преподавател, Паскал Гилевски – един от най-известните македонски поети, литератори и преводачи, Раде Силян – председател на Дружеството на писателите на Македония, и мнозина други. В четенето имах честта и удоволствието да участвам и аз със стихотворение, посветено на Димчо Дебелянов, чието име тук малцина знаят. Мнозина обаче проявиха нескрит интерес, особено след като разбраха, че е загинал млад през Първата световна война край гръцкия град Демир Хисар. (Впрочем по различни причини в Македония се знае доста малко за България, и то не винаги цялата истина...) По-късно стана ясно, че четенето е било предавано директно по македонската телевизия, което – на фона на почти нулевия интерес на родните електронни медии към изящната словесност – приятно ни изненада….
На 11 юни посетихме музея на Коста Рацин. Поетът е произхождал от известен грънчарски род, каквито навремето е имало доста във Велес. Бащата на поета до края на живота си е произвеждал глинени съдове. Работилницата му на първия етаж на къщата е напълно запазена. Направиха ни на място демонстрация и с очите си видяхме как от топката глина върху простото грънчарско колело под вещите пръсти на майстора изниква поредният красив глинен съд…
Стихосбирката на Рацин "Бели мугри", или "Бели зари" (през миналата година е била отбелязана 70-годишнината от първото й издание) се смята за най-добрата книга на Рацин и за начало на модерната македонска литература. Издадена е десетки пъти, за нея са писани и се пишат нови и нови изследвания и анализи като фундаменталния труд на акад. Гане Тодоровски, който бе починал само няколко седмици преди тържествата и сянката на смъртта му явно още тегнеше на домакините ни, които често-често споменаваха неговото име.
Вечерта на 11 юни в центъра на Велес на открита естрада с амфитеатрално разположени места за зрителите се състоя тържествената церемония по връчването на наградите, наблюдавано от стотици велешани и гости. След кратък спектакъл, в който актьори представиха на подходящ музикален фон откъси от писма и стихотворения на Кочо Рацин, лично градоначалникът Горан Петров връчи наградите на Рациновите празници: почетна награда на Жана Ангеловска за нейния принос за популяризирането на македонската литература и култура във Франция, за преподавателската й дейност в Университета на Скопие и за 40-годишната й деятелност на полето на македонската художествена словесност; и Голямата Рацинова награда на Братислав Ташковски за романа му "Ковчег от грехове", втора част от негова мащабна епична трилогия, посветена на тежката участ на Македония през вековете до съвременността. Председател на журито бе известният и у нас (завършил НАТФИЗ в София) режисьор, поет и драматург Трайче Кацаров.
За финал на истинското литературно шоу организаторите бяха оставили концертa на македонската звезда Сузана Спасовка - изпълнителка с невероятни вокални качества (напомняща донякъде уменията на Йълдъз Ибрахимова) и въздействащо сценично излъчване. Тя и групата й от пианист, басист и флейтист представиха много от известните македонски песни в осъвременен джазиран вариант, което се посрещна много добре от зрителите - и младите, и възрастните.
София – Велес - София
◊ СЪБИТИЕТО
На 10 и 11 юни т.г. във Велес, Македония, за 47-ми пореден път се проведоха традиционните Рацинови средби (срещи) – поетични празници, посветени на поета Коста (Кочо) Рацин (1908-1943 г.). Рацин е всепризнат класик на съвременната македонска литература и е смятан за основоположник на модерната македонска изящна словесност. Родом е от Велес и затова именно в този град, разположен амфитеатрално по двата бряга на Вардар, се провеждат национални литературни празници с международно участие. В рамките на празниците се връчва и ежегодната национална литературна награда за белетристична творба на македонски писател. В тържествата участваха поети и писатели от няколко балкански държави – Сърбия, Румъния, Гърция, България, както и от Украйна.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ПРАЗНИЦИТЕ
Че празниците са много добре организирани, не бе изненада – все пак се провеждат ежегодно и от доста време. По-любопитното за мен лично бе, че предизвикват голям интерес у велешани и гостите на града. Честванията започват с поднасяне на венци и цветя пред паметника на поета в центъра на Велес.
Привечер на същия ден – 10 юни, в Градската художествена галерия на Велес бе представена поемата "Реквием за Кочо Рацин" от живия класик на македонската литература акад. Матея Матевски, писана повече от 30 години. Слово за епичната творба произнесе председателят на Дружеството на писателите на Македония Раде Силян, а откъси от нея прочете актьорът от Велешкия драматичен театър Владимир Ячев.
След представянето на поемата бе открита и изложба на майстори на народната керамика.
Официалното откриване на празниците се състоя в големия салон на Градската библиотека "Гоце Делчев" с литературно четене. Емоционално и оптимистично за бъдещето на македонската литература, нация и държава слово произнесе градоначалникът на Велес Горан Петров. В същия салон се състоя и литературно четене на всички гостуващи поети и македонските им колеги. Свои стихове прочетоха Ана Багряна, поетеса и преводачка от Украйна, Бранко Цветкоски – поет, преводач и издател, директор на издателство „Макавей”, гръцкият поет Василис Папас, Димитър Христов - поет, преводач, директор на Българския културно-информационен център в Скопие, сърбинът Саша Радойчич - поет, философ и преподавател, Паскал Гилевски – един от най-известните македонски поети, литератори и преводачи, Раде Силян – председател на Дружеството на писателите на Македония, и мнозина други. В четенето имах честта и удоволствието да участвам и аз със стихотворение, посветено на Димчо Дебелянов, чието име тук малцина знаят. Мнозина обаче проявиха нескрит интерес, особено след като разбраха, че е загинал млад през Първата световна война край гръцкия град Демир Хисар. (Впрочем по различни причини в Македония се знае доста малко за България, и то не винаги цялата истина...) По-късно стана ясно, че четенето е било предавано директно по македонската телевизия, което – на фона на почти нулевия интерес на родните електронни медии към изящната словесност – приятно ни изненада….
На 11 юни посетихме музея на Коста Рацин. Поетът е произхождал от известен грънчарски род, каквито навремето е имало доста във Велес. Бащата на поета до края на живота си е произвеждал глинени съдове. Работилницата му на първия етаж на къщата е напълно запазена. Направиха ни на място демонстрация и с очите си видяхме как от топката глина върху простото грънчарско колело под вещите пръсти на майстора изниква поредният красив глинен съд…
Стихосбирката на Рацин "Бели мугри", или "Бели зари" (през миналата година е била отбелязана 70-годишнината от първото й издание) се смята за най-добрата книга на Рацин и за начало на модерната македонска литература. Издадена е десетки пъти, за нея са писани и се пишат нови и нови изследвания и анализи като фундаменталния труд на акад. Гане Тодоровски, който бе починал само няколко седмици преди тържествата и сянката на смъртта му явно още тегнеше на домакините ни, които често-често споменаваха неговото име.
Вечерта на 11 юни в центъра на Велес на открита естрада с амфитеатрално разположени места за зрителите се състоя тържествената церемония по връчването на наградите, наблюдавано от стотици велешани и гости. След кратък спектакъл, в който актьори представиха на подходящ музикален фон откъси от писма и стихотворения на Кочо Рацин, лично градоначалникът Горан Петров връчи наградите на Рациновите празници: почетна награда на Жана Ангеловска за нейния принос за популяризирането на македонската литература и култура във Франция, за преподавателската й дейност в Университета на Скопие и за 40-годишната й деятелност на полето на македонската художествена словесност; и Голямата Рацинова награда на Братислав Ташковски за романа му "Ковчег от грехове", втора част от негова мащабна епична трилогия, посветена на тежката участ на Македония през вековете до съвременността. Председател на журито бе известният и у нас (завършил НАТФИЗ в София) режисьор, поет и драматург Трайче Кацаров.
За финал на истинското литературно шоу организаторите бяха оставили концертa на македонската звезда Сузана Спасовка - изпълнителка с невероятни вокални качества (напомняща донякъде уменията на Йълдъз Ибрахимова) и въздействащо сценично излъчване. Тя и групата й от пианист, басист и флейтист представиха много от известните македонски песни в осъвременен джазиран вариант, което се посрещна много добре от зрителите - и младите, и възрастните.
София – Велес - София
Автор:
Славимир Генчев
Публикация:
19.07.2010 г. 12:22
Етикети:
Посетено:
2455
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/10471-ratsinovite-poetichni-praznitsi-vav-veles-makedoniya