Мелани Гохан за оригиналите и копията в компютрите и живота ни

Фотография: Кадър от филма "Бягството".
На малката фотография: режисьорката Мелани Гохан


◊ ФИЛМЪТ НАКРАТКО

Едно нарисувано човече скучае на компютърния екран. Някой някога го е нарисувал в програма за графични изображения и го е оставил. Е, така си е, да си сам върху белия празен лист във „Photoshop” например, си е скучно. Ненадейно обаче на малкото човече му хрумва блестяща идея – да се разпечата. Без проблеми то се покачва до менютата на екрана, натиска копчето и се принтира. Лист хартия излиза от принтера, човечето се изправя и притичва покрай монитора. Там обаче е останал неговият компютърен образ... Логично от наша гледна точка. Би било истинска трагедия, ако с всяко принтиране файлът изчезва от компютъра ни. Гледната точка на човечето явно е друга... Разпечатаното човече оставя своя „оригинал” от компютъра и продължава. Но тогава се прибира в стаята Човекът, неговият създател. Грабва разпечатаното човече, затваря го в рамка и го закача на стената. На стена от хиляди разпечатани човечета в рамка...

• Това е филмът „Бягството” на Мелани Гохан, който беше представен в конкурсната програма анимации на 8-мия фестивал за късометражно кино в Балчик тази година.


◊ ВИЗИТКА

Мелани Гохан специализира приложни изкуства и анимация в института „Сен Женвивев” в Париж. „Бягството” е нейният дипломен филм. В момента следва графика, комуникация и анимация в колежа Е-артсуп в Париж.


◊ ИНТЕРВЮ

Уговаряме си среща за интервю с Мелани по имейл. Около 12 часа в читалището на Балчик, когато, разбира се, всички са там. На обед. Отиваме във фоайето на хотела до общината.

- Няма ли оптимистичен край във филма „Беглецът”? Отдавна съм поклонник на щастието, дори и в неговите авангардни форми.

- Не, няма. Всъщност моят филм „Бягството” показва само „репетицията” за бягството, но никога и самото бягство на компютърния образ. И все пак зрителят е свободен да измисли свой начин за бягство. И тъй като героят успява лист след лист непрекъснато да се разпечатва, може би един ден той ще постигне и пълното бягство.

- Как ти хрумна идеята за компютърния образ и множеството копия?

- Намирам прилика между моя филм и една френска приказка за фермер, който отглеждал кокошка, снасяща златни яйца. Всеки ден фермерът продавал яйцата и изкарвал добри пари. Един ден обаче си помислил, че може да изкарва повече пари, ако разбере как точно кокошката снася златни яйца. Убил той кокошката, но не открил нищо. И така останал без златни яйца.

Аз обаче подминавам озадачено това обяснение за сюжета на филма. Всъщност не намирам връзката между „Бягството” и златните яйца на кокошката. В приказката кокошката умира, а във филма компютърният образ остава, не е изтрит. Производството на хартиени копия продължава, а златни яйца повече няма. Сещам се за...

- Ами проблемът за оригинала и копието? Интересуваше ли те като казус при правенето на „Бягството”?

- Но въпросът е има ли изобщо оригинал във филма. Тук повече можем да говорим за стандартизацията на оригинала.

- Да, тогава, ако се върнем към приказката за кокошката - може би трябва да изтриеш компютърния файл, за да спреш производството на копия/ златни яйца?

- Да, може би това е решение, но създателят на образа не иска това, не иска да спре производството на копия. Ето, връзката между филма „Бягството” и приказката за кокошката и златните яйца е в различията между тях. Създателят на нарисуваното човече в „Бягството” вече се е поучил от приказката и знае, че няма да открие нищо, ако унищожи файла. Няма файл, няма разпечатани копия. Няма опити, „репетиции” за бягство.

- Бягството е всъщност интенция на създателя, не на образа?

- Да, точно така.


И все пак, твърде песимистично... Докато файловете ни не почнат сами да се трият и да бягат по-оптимистично от нас.