Диагноза
Една горчива, но правдива карикатура
По клозета ще отсъдиш за човека...
Тоалетната в Къщата на Хундертвасер във Виена
Голям шум се вдигна по повод карикатурата на чешкия художник Давид Черни, представяща, на изложба в Брюксел, България като територия, покрита с “турски тоалетни”. Но, както е казано, всяко чудо за три дни! Страстите утихнаха, клекалата си останаха и всъщност, нищо не се промени.
Иначе скандалът беше “грандиозен”, по думите на някои отговорни особи, представляващи ни в ЕС. Дори се заканваха, да разбият с чукове арт инсталацията. По-добре щеше да бъде, ако се беше организирала една акция за разбиване на допотопните клекала, но за това се изисква не малко физическо усилие и финанси.
Спомняйки си за тази шумотевица, която предизвика срам и неудобство у всеки нормален българин, надникнах в интернет и попаднах точно на статията за разгневения пловдивски кмет. Той не искал да допусне Давид Черни в общинската галерия “Баня Старинна”, където чехът бил поканен за изложбата “Европейското изкуство 20 години след Желязната завеса”.
Да се смееш или да тъжиш, не знам, но тази водевилна история ми припомни доста неприятни епизоди в моя живот, свързани с ония “отходни” места.
Училищните тоалетни, градските тоалетни, болничните тоалетни... тоалетните по гари и автогари... по плажове и къмпинги... в ресторантите и театрите... домашните ни тоалетни... всички до една с клекала. И не дотам чисти. Някои направо ужасни.
Ако всичко това беше част от миналото, щях да се усмихна на тези спомени, но сега ме загложди мисълта, че все още не сме се разделили с нашенската си “идилия”.
Симеоновата градина, в центъра на Пловдив, е известно и посещавано място за разходка и отдих. Едни от най-силните ми детски спомени са свързани именно с тази градина и люлките в нея. Сега, като си мисля по въпроса, виждам грандиозната роля на градската тоалетна, която си остана непроменена до ден-днешен. Ако ми се наложи да я посетя, бързам минутка по-скоро да излезна, защото настроението ми мигновено се е помрачило. Такова въздействие ли трябва да оказва мястото за тоалет?!
Всичко е свързано с манталитета и начина на мислене, а той е много закостенял у нас. Българинът все гледа да се покаже пред хората, а ония, “дребните нещица”, не го интересуват. Издигнал голяма къща, а боклуците около нея си стоят. Та за една тоалетна ли да се вълнува.
Запомнила съм много съвети от моята баба, които неведнъж са ми помагали в живота. Един от тях е за “нужника”. Бях около четиригодишна, но този бабин разказ толкова ме впечатли, че го запомних за цял живот.
Живеехме в Брезово. По Великденските празници свещеникът минаваше да ръси по домовете със светена вода за здраве и берекет. Баба почистваше къщата основно, също и всичко около нея. И все ми разказваше как дядо поп влязъл у комшиите да ръси, а те били помели навсякъде, за да се “покажат” пред него. Като отишъл в задния двор, да поръси и животните, той надникнал зад една дървена вратичка, а там било ужас. Ха, рекъл дядо поп, сега разбрах колко сте чисти, по нужника си личи.
И баба заключаваше строго: клозетът трябва да е винаги чист, по него ще отсъдиш за човека!
Защо започнах да пиша тази история, нима ще кажа нещо ново? Или не ми стигат преживените унижения, свързани с неприятната тема.
Не, просто ми попадна пред очите една снимка на тоалетна в Истанбул. За първи път в живота си се снимах в тоалетна. Бях много впечатлена.
Влизаш в тоалетна, а имаш чувството, че си в някаква градина. Ухае на приятен парфюм, с аромат на разцъфнали дръвчета, а в пространството се носят птичи гласове и ромолене на потоци. Всичко е в свежи тонове и аранжирано с цветя. Свети от чистота. Не липсват нито рулото с тоалетната хартия, нито течния сапун, нито салфетките за ръце. Помислено е за инвалиди и майки с бебета. Всичко е направено за удобство и удоволствие на хората.
Винаги съм мислила, че точно така трябва да изглежда една тоалетна – изпълнена с много фантазия и артистичност. Излизаш от това място освежен и в настроение. Затова се снимах за спомен, не че не съм виждала други чисти и напарфюмирани тоалетни.
Ето, клекалата са определени като “турски тоалетни”, но не съм чула турците да се сърдят за това, на който и да е. Какво да отричат, като е истина. Затова пък са доказали, че могат да имат и модерни тоалетни, с които не всеки може да се похвали. Най-вече в България.
Споменът спомен отваря, та се сетих, че преди години бях снимала и друга тоалетна, която силно ме впечатли. Това беше в Къщата на Хундертвасер във Виена. Излишно е да разказвам за това изкуство, то се вижда. Големият артист е голям навсякъде, той мисли по различен начин.
Останах цял следобед в тази уникална атмосфера, разглеждах с интерес музея, гледах филм за художника, скулптора и архитекта Фриденсрайх Хундертвасер. Пих кафе в приятната кафе-сладкарница, почивах си в красивата градина, освежавах се в необичайната тоалетна. Удоволствието беше пълно навсякъде.
Тези спомени толкова ме ободриха, че ми се отщя да пиша за онова, което бях намислила преди. И за какво ли да си помрачавам настроението, по-добре да изрисувам във въображението си една фантастична тоалетна в Симеоновата градина! С модерна технология и артистичен дизайн!
Присмехулно ме жегна мисълта колко комично звучи съчетанието: модерна технология и миризливи нужници. И не само това, но, хайде, да не се увличам в подробности.
Още като дете съм чувала от баща ми един виц, че някой спечелил на стари години от лотария и решил да построи една градска тоалетна, та, да му “пикаят” на късмета. Този виц го слушам и досега. Ако един ден това се случи в действителност, този човек ще бъде блажен в отвъдния свят.
По клозета ще отсъдиш за човека, казваше баба.
Ужасявам се от мисълта, че след онази карикатура, могат да сочат българите така: по тоалетните им ще ги познаете!
Голям шум се вдигна по повод карикатурата на чешкия художник Давид Черни, представяща, на изложба в Брюксел, България като територия, покрита с “турски тоалетни”. Но, както е казано, всяко чудо за три дни! Страстите утихнаха, клекалата си останаха и всъщност, нищо не се промени.
Иначе скандалът беше “грандиозен”, по думите на някои отговорни особи, представляващи ни в ЕС. Дори се заканваха, да разбият с чукове арт инсталацията. По-добре щеше да бъде, ако се беше организирала една акция за разбиване на допотопните клекала, но за това се изисква не малко физическо усилие и финанси.
Спомняйки си за тази шумотевица, която предизвика срам и неудобство у всеки нормален българин, надникнах в интернет и попаднах точно на статията за разгневения пловдивски кмет. Той не искал да допусне Давид Черни в общинската галерия “Баня Старинна”, където чехът бил поканен за изложбата “Европейското изкуство 20 години след Желязната завеса”.
Да се смееш или да тъжиш, не знам, но тази водевилна история ми припомни доста неприятни епизоди в моя живот, свързани с ония “отходни” места.
Училищните тоалетни, градските тоалетни, болничните тоалетни... тоалетните по гари и автогари... по плажове и къмпинги... в ресторантите и театрите... домашните ни тоалетни... всички до една с клекала. И не дотам чисти. Някои направо ужасни.
Ако всичко това беше част от миналото, щях да се усмихна на тези спомени, но сега ме загложди мисълта, че все още не сме се разделили с нашенската си “идилия”.
Симеоновата градина, в центъра на Пловдив, е известно и посещавано място за разходка и отдих. Едни от най-силните ми детски спомени са свързани именно с тази градина и люлките в нея. Сега, като си мисля по въпроса, виждам грандиозната роля на градската тоалетна, която си остана непроменена до ден-днешен. Ако ми се наложи да я посетя, бързам минутка по-скоро да излезна, защото настроението ми мигновено се е помрачило. Такова въздействие ли трябва да оказва мястото за тоалет?!
Всичко е свързано с манталитета и начина на мислене, а той е много закостенял у нас. Българинът все гледа да се покаже пред хората, а ония, “дребните нещица”, не го интересуват. Издигнал голяма къща, а боклуците около нея си стоят. Та за една тоалетна ли да се вълнува.
Запомнила съм много съвети от моята баба, които неведнъж са ми помагали в живота. Един от тях е за “нужника”. Бях около четиригодишна, но този бабин разказ толкова ме впечатли, че го запомних за цял живот.
Живеехме в Брезово. По Великденските празници свещеникът минаваше да ръси по домовете със светена вода за здраве и берекет. Баба почистваше къщата основно, също и всичко около нея. И все ми разказваше как дядо поп влязъл у комшиите да ръси, а те били помели навсякъде, за да се “покажат” пред него. Като отишъл в задния двор, да поръси и животните, той надникнал зад една дървена вратичка, а там било ужас. Ха, рекъл дядо поп, сега разбрах колко сте чисти, по нужника си личи.
И баба заключаваше строго: клозетът трябва да е винаги чист, по него ще отсъдиш за човека!
Защо започнах да пиша тази история, нима ще кажа нещо ново? Или не ми стигат преживените унижения, свързани с неприятната тема.
Не, просто ми попадна пред очите една снимка на тоалетна в Истанбул. За първи път в живота си се снимах в тоалетна. Бях много впечатлена.
Влизаш в тоалетна, а имаш чувството, че си в някаква градина. Ухае на приятен парфюм, с аромат на разцъфнали дръвчета, а в пространството се носят птичи гласове и ромолене на потоци. Всичко е в свежи тонове и аранжирано с цветя. Свети от чистота. Не липсват нито рулото с тоалетната хартия, нито течния сапун, нито салфетките за ръце. Помислено е за инвалиди и майки с бебета. Всичко е направено за удобство и удоволствие на хората.
Винаги съм мислила, че точно така трябва да изглежда една тоалетна – изпълнена с много фантазия и артистичност. Излизаш от това място освежен и в настроение. Затова се снимах за спомен, не че не съм виждала други чисти и напарфюмирани тоалетни.
Ето, клекалата са определени като “турски тоалетни”, но не съм чула турците да се сърдят за това, на който и да е. Какво да отричат, като е истина. Затова пък са доказали, че могат да имат и модерни тоалетни, с които не всеки може да се похвали. Най-вече в България.
Споменът спомен отваря, та се сетих, че преди години бях снимала и друга тоалетна, която силно ме впечатли. Това беше в Къщата на Хундертвасер във Виена. Излишно е да разказвам за това изкуство, то се вижда. Големият артист е голям навсякъде, той мисли по различен начин.
Останах цял следобед в тази уникална атмосфера, разглеждах с интерес музея, гледах филм за художника, скулптора и архитекта Фриденсрайх Хундертвасер. Пих кафе в приятната кафе-сладкарница, почивах си в красивата градина, освежавах се в необичайната тоалетна. Удоволствието беше пълно навсякъде.
Тези спомени толкова ме ободриха, че ми се отщя да пиша за онова, което бях намислила преди. И за какво ли да си помрачавам настроението, по-добре да изрисувам във въображението си една фантастична тоалетна в Симеоновата градина! С модерна технология и артистичен дизайн!
Присмехулно ме жегна мисълта колко комично звучи съчетанието: модерна технология и миризливи нужници. И не само това, но, хайде, да не се увличам в подробности.
Още като дете съм чувала от баща ми един виц, че някой спечелил на стари години от лотария и решил да построи една градска тоалетна, та, да му “пикаят” на късмета. Този виц го слушам и досега. Ако един ден това се случи в действителност, този човек ще бъде блажен в отвъдния свят.
По клозета ще отсъдиш за човека, казваше баба.
Ужасявам се от мисълта, че след онази карикатура, могат да сочат българите така: по тоалетните им ще ги познаете!
Автор:
Таня Шелхорн
Публикация:
17.07.2010 г. 19:48
Етикети:
Посетено:
4107
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/32/news/10468-edna-gorchiva-no-pravdiva-karikatura