◊ СЪБИТИЕТО
ИК "Жанет 45"
представя
Давид Албахари (Сърбия)
и неговия сборник "Кравата е самотно животно"
“Албахари трябва да бъде „съхраняван“ на полицата с бъдещи Нобелови лауреати. Сърбинът е един от великите писатели на този свят и ние не го знаем, или поне не достатъчно.”
— La Vie Littéraire
Превод Русанка Ляпова, оформление Ина Бъчварова.
Редактор на поредицата Нева Мичева
16 ноември 2011 (сряда) 19:00,
Aмерикански център, пл. "Славейков" 4А, София
(в сградата на Столична библиотека)
"Кравата е самотно животно" е представителна подборка от публикуваното от Давид Албахари в жанра на микроразказа, направена през 2011 г. от самия автор. Една трета от текстовете са непубликувани досега, а останалите са взети от издаваните му на сръбски език книги: "Обикновени разкази" (1978), "Шок в бараката" (1984), "Необикновени разкази" (1999), "Втори език" (2003), "Сенки" (2006) и "Всяка нощ в различен град" (2008). Специално за българското издание те са придружени от предговор и две малки есета за краткия разказ.
Давид Албахари ще гостува в България за първи път по специална покана на "Жанет 45".
◊ ЗА АВТОРА
Давид Албахари (1948) е сръбски белетрист с еврейски корени, роден в Печ, Югославия. От 1994 г. живее в Калгари, Канада. Първата му книга, "Семейно време" (1973), е сборник с разкази. През 1982 г. с друг сборник, "Описание на смъртта", авторът печели първата си голяма награда за литература – „Иво Андрич“. Творчеството на Давид Албахари е разделено по равно между кратката и дългата проза, но на български Албахари е известен главно с романи: "Стръв" (1996), "Пиявиците
" (2005) и "Лудвиг
" (2007).
Превеждан е на шестнайсет езика; той самият е преводач на Исак Башевис Зингер, Джон Ъпдайк, Маргарет Атууд
, Сол Белоу, В. С. Найпол
, Томас Пинчън.
Любимият му роман е "Блед огън" на Набоков
, а онзи, който му се иска да бе написал той (но на сръбски) – Джойсовият "Одисей".
„Не вярвам в праволинейните разкази. Животът не се случва така. Животът върви в няколко посоки; точно това правя и в разказите си.“ (Давид Албахари)
◊ ЗА ПРЕВОДАЧА
Русанка Ляпова (1966) е родена в Бургас, където е завършила английска гимназия. Следвала е сърбо-хърватска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и работи с южнославянски езици.
Обича джаз, море и некомерсиално кино, както и да превежда разкази и пиеси. Сред нейните автори са Миленко Йергович, Йовица Ачин, Мирослав Кърлежа, Радослав Петкович
, Владимир Арсениевич, Слободан Селенич, Светислав Басара, Роберт Перишич
, Едо Попович
.
За превода си на романа на Милорад Павич "Пейзаж, рисуван с чай" е удостоена с наградата на Съюза на преводачите в България за 2010 година.
◊ ОТЗИВИ
„Подобно на Емили Дикинсън Албахари превръща свенливостта в предимство. Той открива значимото в баналното... в някое изгубено копче, да речем.“
(Дейвид Кърби, Christian Science Monitor)
„Албахари пише в духа на Киш и Кафка, Бекет и Бернхард, Хармс и Витгенщайн. Заради еврейския му произход, неговият стил носи ярък отпечатък от кабалата и Талмуда; изчистеният му и строен изказ също напомнят еврейската традиция... Фактът, че в него се свързват дълбочината и тежестта на Изтока с елегантността и лекотата на Запада, превръща сборника "Кравата е самотно животно" на Албахари в удоволствие за четене от особена класа.
Разказите на Албахари са разнообразни: анекдоти и екзистенциални медитации, притчи и възпоменателни откъси, афоризми и антиизкуство, мисловни фуги и съновни протоколи, монолози и пародии, алегории и не на последно място – нонсенс. Творбите са различни по настроение и тон: меланхолията се съчетава с вица, скръбта с иронията, лаконичността с излишеството, абсурдът – с експеримента.“
(Neue Zürcher Zeitung)
„Характерната за писането на Албахари простота, за която вече отдавна знаем, че е “по-заплетена от всяка сложност”, ни напомня, че животът ни може да достигне пълнота само в редки, изключителни мигове, чието съществуване осъзнаваме едва след като са отминали.“
(Предраг Петрович, Politika)
„Въпреки цялостната му загриженост по сериозни въпроси, има нещо от изтънчената игривост на чешкия майстор Карел Чапек в начина, по който Албахари търпеливо показва как травмата и загубата променят издълбоко способността на хората да възприемат реалността.“
(Kirkus Book Reviews)
„Албахари е като фрий джаз солист, който изпълнява свободни вариации върху мисли на Джордж Сантаяна. Една от най-често цитираните е тази за музиката и живота: Музиката по същество е безполезна... точно като живота.“
(Booksa.hr)
„Макар и оформен от белградската култура, Албахари не спада към доминиращото течение в сръбската книжовна традиция. Заради необходимостта си да изследва самите основи на писането и да играе с литературните конвенции, той по-скоро попада в групата писатели на млада и средна възраст, които отбягват реалистичната мотивация и въвеждат новаторски разказвачески подходи в сръбската литература.“
(World Literature Today)
„...смайващо вълнуващ и интелигентен... Албахари разказва по начин, който съществува като вариант от шейсетина години насам, докато във Великобритания например почти всички книги, писани в днешни дни, спокойно можеха да са писани и през ХIХ век (при това, смея да твърдя, не толкова добре, колкото тогава).“
(The Guardian)
„Тази форма на художествената литература е доста сходна с т.нар. „стихотворение в проза“ и е била прилагана – по твърде различни начини – от ред писатели, сред които Франц Кафка, Ищван Йоркен, Даниил Хармс, Томас Бернхард и Х. Л. Борхес. Заглавието на сборника идва от едноименния разказ, писан преди двайсетина години, след кратко литературно турне, което ни отведе с Миряна Божин и Миливой Сребро до Зеница и Травник. Видях самотната крава в полето край Травник. Стоеше неподвижна, като някой Буда, взрян в космическата празнота.“
(Давид Албахари)