Издания / премиери

Българският соцреализъм: 1956, 1968, 1989. Норма и криза в литературата на НРБ

Премиера на новата книга на Пламен Дойнов

Българският соцреализъм: 1956, 1968, 1989. Норма и криза в литературата на НРБ


◊ СЪБИТИЕТО

Институтът за изследване на близкото минало
Издателство „Сиела”
и Унгарският културен институт – София

Ви канят на премиерата на книгата

Българският соцреализъм:
1956, 1968, 1989
Норма и криза в литературата на НРБ


от Пламен Дойнов


Книгата представят:
проф. Ивайло Знеполски, проф. Михаил Неделчев, доц. Бойко Пенчев

Унгарски културен институт, София, ул. „Аксаков” № 16

24 ноември (четвъртък) 2011 г., 18 ч.


◊ ЗА КНИГАТА И АВТОРА

Книгата представлява първото цялостно изследване на българския литературен социалистически реализъм с акцент върху кризите на комунизма, проявени и като ключови години на литературата – 1956, 1968 и 1989. Чрез взаимен прочит на текстове от книги, периодика и архиви Пламен Дойнов представя соцреализма в НРБ като комплексен феномен с конкретно-исторически и антропологически измерения, където институционалните и събитийните контексти са равни в познавателното си значение на персоналните. Книгата интерпретира отделни творби и прояви в езиковото поведение на знакови български литератори между 1946 и 1990 г.

Пламен Дойнов е доцент в Нов български университет, доктор по теория и история на литературата, редактор в седмичника „Литературен вестник”. Автор на критическата книга „Литература в междувековието” (2004), на двутомното изследване „Българската поезия в края на ХХ век” (2007), на монографията „1907: Литература, автономия, канон” (2009), на над сто статии, студии и есета върху проблемите на българската литература от ХХ и ХХІ век. Съставител на множество сборници в областта на литературната и културната история на комунизма, между които „Социалистическият реализъм: нови изследвания” (2008), „Соцреалистически канон / Алтернативен канон” (2009), „Принудени текстове. Самокритика на български писатели (1946–1962)” (2010) и др. Директор на научно-изследователската програма на департамент „Нова българистика” на НБУ „Литературата на НРБ (1946–1990)”, в рамките на която е водещ на издателските поредици Библиотека „Личности”, „Литературата на НРБ: история и теория”, „Червено на бяло: литературен архив на НРБ”.


◊ ЗА РАЗМИСЪЛ ПРЕДИ ПРЕМИЕРАТА

Михаил Неделчев

Седем тезиса за социалистическия реализъм:
за размисъл преди премиерата на книгата на Пламен Дойнов „Българският соцреализъм: 1956, 1968, 1989”

Първият: Социалистическият реализъм очевидно не е това, за което се представя; самосъзнанието и практиката са шизофренно несходими. Така е, защото той е революционно породен, предписан, а не щастливо пожелан или вторично назован, след явяването.

Вторият: Макар да се мисли за мощно интернационално хипертекстово явяване на победилата класа, соцреализмът – след големия революционен взрив – се разпада на конкретни и издребнели национални версии.

Третият: Макар сякаш да е строго нормативен, в текущата художествена практика (доколкото всичко това е художество) соцреализмът не спазва собствените си предписания, прави непрестанно корекции и компромиси, като остава брутално насилнически по отношение на писателската творческа свобода.

Четвъртият: Същността на соцреализма не е толкова в уж твърдо фиксираните тематични характеристики (въпреки привидния им примат), а в конструирането и стабилното удържане на социокултурния механизъм на принудата.

Петият: Соцреализмът е всъщност преодоляване на личната писателска гордост и на стремежа към индивидуална творческа изява, той е поротен сбор на писателите и по същество е серийна подмяна на писателските личности; той се конкретизира като псевдоидилично битово живеене на (пре)назначените за писатели.

Шестият: Субектите на соцреалистическо производство са в непрестанен многопосочен конфликт с наивно повярвалото в догмата идеологизирано читателско съзнание; точно той, този конфликт, е един от източниците на поредно явяващите се разгромни манифестни послания от най-високите места на комунистическата държава. Но тези гласове от високото място се грижат не толкова за ефективността на пропагандното доформиране на читателското съзнание, колкото се водят от паническия страх да не би истински писател да предизвика с творбата си ерозия в общата социална атмосфера на принуда и подчиненост.

Седмият: Соцреализмът се бои смъртно от възможността победилата класа да прозре интимните му механизми, като излъчи съвсем пряко за писатели свои чеда – непреминали предварително подбор и мундщровка.

И вече извън поредицата от седем афоризма за социалистическия реализъм: Интелектуалците от Източна Европа трябва непрекъснато да поставят на всички международни форуми проблема за моралната отговорност на интелектуалци от Западна Европа, соцреалистичествували през десетилетията, от снобизъм или от глупост, от разглезеност или от идиотско желание да бъдат радикално опозиционни на всяка цена, без да са били вкарани в капана на социокултурния механизъм на принудата и лъжата.

13 ноември 2011
София




√ Книгата на Пламен Дойнов може да поръчате от книжарница "Книгосвят":
->
Българският соцреализъм 1956, 1968, 1989. Норма и криза в литературата на НРБ
Автор: Организаторите
15.11.2011 г. 23:16
Посетено: 2003
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/13566-balgarskiyat-sotsrealizam-1956-1968-1989-norma-i-kriza-v-literaturata-na-nrb