1 декември 2014 г., понеделник, 17.00 ч. Зала на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" (2 ет.)
3 години Българско общество "Ф. Достоевски"!
В руската, а може би и в цялата световна литература, няма равен на Достоевски по отношение на, тъй да се каже, ономастическата чувствителност, усетът за име. Изследователите на неговото творчество отдавна са отбелязали неслучайността, изразителността и особената роля на собствените имена на героите му (най-вече – в големите романи, в „Петокнижието”).
Опирайки се на вече известното, но без да го повтаряме, ще пристъпим към проблема за името у Достоевски от друга страна и като че въоръжени с друга методология, по-точно – с друга оптика.
Името е болката на раждането като личност, явление е то на висшата ни неотмирна същност.