Отзиви
Отвъд наказанието
За поетичната книга „Как наказва Бог” на Катерина Стойкова-Клемър
Веднага се улових за думата „наказва”. Казах си, че ще бъде любопитно да се опра на тази думичка и чрез нея да поразсъждавам върху стиховете на Катерина Стойкова-Клемър в поетичната й книга „Как наказва Бог”. Реших, че ще използвам този словесен ключ, за да отключа поне една врата към поетичния й свят.
Първият цикъл носи същото заглавие, което авторът дава и на цялата книга – „Как наказва Бог”. След което – в стегнати, чисти строфи се посочва същността на тези „наказания”. От най-малките награди, през вдъхновението, помощта (поискана и непоискана), благодарността, та чак до страха, че нещо си пропуснал, нещо не си забелязал.
Малките ежедневни „наказания” минават непрекъснато и най-често незабелязано край нас. Улисани и плашещи се от „големите”, стремейки се да ги отдалечим от себе си, ние редовно пропускаме „дребните”, „незначителните”. Но именно те привличат вниманието на Катерина Стойкова-Клемър. И с право.
Защото пословицата твърди, че „малките камъчета преобръщат колата”. Защото малките снежинки, трупащи се една върху друга се превръщат в неуправляема снежна маса; в лавина, която помита всичко по пътя си. Защото всъщност в Цялото няма „малки” неща. Разграничение между „малко” и „голямо” не съществува. Тук всичко е важно и еднакво ценно. Също както в тази поезия. А читателят трябва да се научи да го вижда.
... или,
пази боже,
вече е бил
възнаграден,
но ти не си
забелязал.
Във втория цикъл фокусът е поставен върху искането и получаването. Всеки има право на избор. Но този избор често е погрешен. Винаги съществува едно скрито противопоставяне. Някакво противодействие, което от една страна е обусловено от физичния закон за действието и противодействието. Но от друга страна – то влиза отново в рамките на свободния човешки избор.
...всичко,
което искаш,
срещу всичко,
което имаш...
Което също е наказание.
В третия цикъл стихове читателят ще се сблъска със следващия вид наказание.
Или неговото отричане?
То е и вяра и не-верие.То е срам и гордост. То е съмнение и убеденост. То е причина и следствие. То е надежда и отчаяние.
То е любов.
... всички истински
те обичат
Не ти стига.
Ама никак.
Четвъртият цикъл представя наказанието като зло. Започва от самия му извор, който се оказва не само човешко отражение. Всъщност – това си ти самият. После постепенно се въвежда обслужващия персонал на злото – демони, маскирани бесове, гласът, който не искаш да чуеш и който „говори само веднъж”. Мисълта, която също е зло, защото те води по грешни пътища; пътища, които не са твоята истина. Всичко, което попада в главата, неизбежно се трансформира.
... земята под краката
се превръща в кал
в главата.
Злобни гласове, които не те оставят нито за миг. Злодеи, чиято същност си остава една и съща, без значение от състоянието, в което се намират – спящи или будни. За разлика от човеците. Жестокост, вплетена във всичко и всеки. Истина, която е една и за злодеи, и за богове, и за хора.
... е вярно винаги,
макар и не веднага.
След злото – с неговите корени, проявления и всякакви превъплъщения – следва животът. Също като наказание. Петият и шестият цикъл стихове в „Как наказва Бог” са посветени на него. За отказа от мечтите. За търпението и нуждата. За глупостта и отегчението. За щастието и тъгата,и за стените, които те издигат.За болката, която не може да се понесе, защото:
... Не знаеш как да живееш,
младежо.
Последният, седми цикъл стихове е любимият ми. Защото той събира в себе си основните идеи и мотиви от всичките предходни. Тук са и всичките видове наказания. И онази енергия, която продължава и преминава на следващото ниво.
... живот преди раждането,
живот след раждането,
живот след смъртта...
Никъде в тази статия (с изключение на самото заглавие на книгата) не споменах Бог. Не защото никъде не открих присъствието му... А защото Той е във всичко това, за което писах по-горе. Не може да бъде отделен и обговорен - в едно конкретно стихотворение, отделен стих, дума. Нито в която и да било книга или статия за нея.
Като писател и читател с богат опит, съвсем нарочно – да си го кажа направо, хитро – се съсредоточих върху наказанието. Поставих го в основата на тези мои размисли. Ако бях използвала Бог като ключ към поезията на Катерина Стойкова-Клемър, белите листове щяха да си останат все така бели. Тъй като Той е чистота, тишина и светлина. Както твърди и самият автор:
В определени моменти
започваш да виждаш ореолите на хората...
На книгите също.
Поезията на Катерина Стойкова-Клемър е изтъкана от тази светлина. Чрез бистрите си и фини стихове тя я споделя със своите читатели. Предава я по-нататък по спиралата. Отвъд наказанието, където е всичко останало.
Автор:
Нели Лишковска
Публикация:
28.11.2014 г. 16:13
Посетено:
1487
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/20421-otvad-nakazanieto