
Последни новини










Колкото повече доближавахме северната граница за премиерите на четирите румънски романа, толкова повече усещах, че любопитството към Първото издание на „Край границата: дни на румънската литература в Балчик, Добрич и Шабла“ нараства.
Границата е място на свобода и простор.
Четирите романа: „Произшествието“ на Михаил Себастиан, „Ангелус“ на Руксандра Чесеряну, „Рускинята“ на Джиб Михаеску и „Дефект“ на Флорин Иримия. Превод от румънски: Христо Боев.
Не чета книги, които някой рекламира шумно или такива, които водят класациите в книжарниците. Достигнах сама до румънските съвременни и класически романи, впечатлявайки се как толкова различни текстове могат да съществуват заедно без „да си пречат“.
Кулминацията на Дните на румънската литература бяха в Шабла. Последният ден, който не вещаеше изненади… Видях жадни за култура и литература хора от различни възрасти. Сред нескончаемата посредственост във всички области (толкова години наред) някои заминаха, или се отказаха напълно да се борят и пишат, други останаха с неудовлетворената потребност от добра литература. В Шабла видях копнеж по нещо различно, не скучно и проиграно стотици пъти, а отворено към света и човека. За сетен път се убедих, че автентичният свят на литературата може да разказва истории и да пристига навреме почти до границата, за да си свери часовника. Посрещнаха ни естествено и оправдаха старата максимата на Хемингуей: там където има море, няма провинция. Гостите и жителите на Шабла бяха повече провокирани от романа на Флорин Иримия „Дефект“.
Край Шабла живеят впечатляващи хора, които се радвам, че познавам: дипломиран философ на СУ, обиколил няколко пъти земята по море, днес кмет на с. Ваклино, който заряза задушния Лондон, за да заживее близо до гората, хората и морето; преводач от Брюксел; немскоговоряща е тамошната лекарка – д-р Стоева, на това отгоре председател на Общинския съвет в Шабла и пр. Чувствам се спокойна сред тамошните мореплаватели, офицерите от запаса и поетите по кея, защото могат да разказват истории и ми показват скалите с кристалите...
Другият град на морето, до северната граница, е Балчик. Това средиземноморско място излъчва особена бяла светлина вечер. Такава тишина ме застига, че нищо не може да ме накара да стъпя по шумните и притворни южни курорти. Балчик е град на музиката и художничката Ан от „Произшествието“ на Михаил Себастиан. Логично в библиотеката, където беше премиерата, четохме най-много откъси от романа за Балчик, Брашов и Букурещ на Себастиан. С поета, художника и музиканта Шалтев сме на едно мнение: височината на един автор не е слава, не е прозвище или снобизъм, още по-малко внушение. Дребни са нещата, които обвързват песъчинките с купчината пясък.
Добрич. Преди обед, в Деня на книгата, с гимназисти четохме съвременна и класическа румънска проза. Получи се като съчетана и неотблъскваща драматургия. Заставахме до микрофона и без да се избутваме, четяхме тъжно, динамично, меланхолично, страстно. Тези откъси ще запазим като спомен за един необременен от клишета час по литература. За кой ли път разбрах каква трагедия е днешното ни образование по литература. Сякаш най-непрокопсаните хора, които литературата не ги засяга, са се заловили да „усвояват“ и прибират без да помислят кому е нужен изпит в предучилищната, защо е този нов формат на изпита след 7. клас. А и защо го няма Георги Марков в гимназиална степен?
От вечерта на премиерата ще запомня препълненото фоайе в Дом-паметник „Йордан Йовков“, вълнението на Кремена Митева (гл. уредник на музея) и застиналите млади хора, които ме гледаха цели два часа без да шавнат. Ами флейтата на Ясмин, ами китарата на Живко и онова „Високо, високо“ на ФСБ в изпълнение на Неда!
Тръгвам си от събитието с бледата светлина на Балчик, със спомена за ентусиазма на Шабла и свежестта на младежите от Добрич.
Румънският роман намери своите читатели.
