Последни новини
◊ ПОКАНА
Черно-бяло кино в Дом на киното
по инициатива на Гьоте-институт България
7, 10 И 11 декември 2022
Дом на киното, ул. „Екзарх Йосиф“ 37, София
30-те години на 20. век са особено време. Време на политическо, социално, идеологическо напрежение. В изкуството от това десетилетие продължава да надделява основно темата за травмата от Първата световна война и последиците от нея. Берлин става новата културна столица на Европа, а киноиндустрията на Германия привлича хора от различни националности и събира всякакви странници в своите редици. Киното все още не е утвърдено пълнокръвно изкуство, но вече се е заявило. Редица артисти започват своите опити, други доразвиват своите артистични търсения.
През перспективата на три филма – всеки в отделен жанр, с отделна тема и режисьорски поглед – ще се опитаме да конструираме и разсъждаваме за обществените вълнения и сътресения от това време. Какво вдъхновява режисьорите след бурното и експресионистично десетилетие в киното от 20-те години? Кои теми намират място на екрана? Как еволюира киноезикът? Какви са техническите новости? Какво може да изрази този нов медиум?
Георг Вилхем Пабст вече има десет филма зад гърба си. Фриц Ланг е на върха на славата си и задълго ще остане с етикета „режисьора, направил най-скъпия филм в историята“ - Метрополис. А третият филм, с режисьор българина Златан Дудов, чества деветдесет години от своята премиера през 1932 г. в Берлин. Освен, че се смята за „първия пролетарски филм“ в Западна Европа, кинолентата привлича с името на един от сценаристите - Бертолт Брехт, поканен от Златан Дудов да се включи в проекта след няколкогодишно успешно театрално сътрудничество между двамата.
Перспективите, през които могат да се разглеждат трите подбрани филма, са много и различни. В крайна сметка те могат да се разбират и като частици от културната история, която ви каним да споделите с нас.
◊ ПРОГРАМА
7.12., сряда, 18:30 часа / Westfront 1918 / 1930 г., реж. Георг Вилхелм Пабст
Представящ: Александър Въчков, историк, художник, специалист по униформи
Westfront 1918 е германски военен филм, чието действие се развива предимно в окопите на Западния фронт по време на Първата световна война. Филмът е режисиран по сценарий на Ладислав Вайда, базиран на романа Vier von der Infanterie на Ернст Йохансен. Филмът показва влиянието на войната върху група пехотинци, представени от актьорски състав, начело с ветераните от екрана Фриц Камперс и Густав Дизл. Филмът прилича на своя близък съвременник "На Западния фронт нищо ново" (1930 г.), американска продукция, въпреки че има по-мрачен тон, съответстващ на работата на Пабст в стила "Нова предметност" от края на 20-те години. Отличава се с използването на звука, като това е първият "говорящ" филм на Пабст – той успява да запише звук на живо по време на кадрите, заснети в окопите със сложни движения на камерата. Когато излиза на екран, "Westfront 1918" има успех сред критиците, въпреки че често е показван в съкратен вид. С възхода на националсоциализма германските власти бързо преценяват, че филмът е неподходящ за публиката заради очевидния му пацифизъм и заради осъждането на войната, което министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс определя като "малодушен пораженчески подход".
10.12., събота, 16:30 часа / М / 1931 г., реж. Фриц Ланг
Представящ: Светослав Драганов, режисьор, преподавател в НБУ
„М“ (на немски: M - Eine Stadt sucht einen Mörder) е криминален трилър, от 1931 година. Това е първият звуков филм на режисьора от австрийски произход Фриц Ланг. Сценарият се основава на действителен случай и е написан от самия Ланг и съпругата му Теа фон Харбоу. Той описва преследването на сериен убиец на деца едновременно от полицията и от престъпен картел, действащ в същия град. Главните роли се изпълняват от Петер Лоре, Ото Вернике и Густаф Грюндгенс. Филмът се отличава с много кинематографични нововъведения, включително използването на дълги, плавни фартове на камерата и музикален лайтмотив, който главният персонаж си подсвирква при извършаване на престъпленията си. Считан за вечна класика, филмът е смятан от Ланг за негов опус магнум. Смята се, че е един от най-великите филми на всички времена и оказва незаменимо влияние върху съвременната криминална литература и трилъри.
11.12., неделя, 16:30 часа / Kuhle Wampe, oder: Wem gehört die Welt? / 1932 г., реж. Златан Дудов
Представящ: Александър Донев, кинокритик, режисьор, сценарист, преподавател в НАТФИЗ
Kuhle Wampe е немски игрален филм от 1932 г. за безработицата, бездомността и лявото движение във Ваймарската република. Филмът е по идея на българина Златан Дудов, който е един от сценаристите, макар името му да не присъства в надписите. Той кани Брехт да участва като сценарист, а Дудов е посочен единствено като режисьор. Музиката към филма е композирана от Ханс Айслер. Заглавието Kuhle Wampe е наименование на палатков лагер за безработни край Мюгелзее близо до Берлин. Wampe е берлински диалект за "стомах", така че заглавието може да се предаде като "Празен стомах". Филмът дълго не е разрешен за прожекции в Германия през 1932 г. поради обвинения, че представя президента, правната система и религията в негативна светлина, но след масови протести забраната е отменена след известни съкращения на най-проблемните епизоди. „Куле Вампе“ е забранен окончателно след идването на нацистите на власт и остава непоказван в продължение на повече от две десетилетия.
За всеки филм е предвиден кратък увод, а след прожекцията се надяваме на дискусия.
Всички филми са с български субтитри. Повече информация за билетите – ТУК.
*
Повече за събитията от програмата на Гьоте-институт можете да намерите на нашия сайт и във Facebook и Instagram.