Пет поетични книги с номинация за награда „Иван Николов“ 2022

◊ НАЦИОНАЛНА НАГРАДА ЗА ПОЕЗИЯ "ИВАН НИКОЛОВ"

Пет поетични книги с номинация за награда „Иван Николов“ 2022

Националната награда за поезия „Иван Николов“ се връчва за 26-и път тази година. Учредена е през 1994 г. от издателство „Жанет 45“. Първият носител на наградата е Христо Фотев. Сред лауреатите през годините са Елин Рахнев, Петър Чухов, Аксиния Михайлова, Иван Динков, Константин Павлов, Иван Теофилов, Иван Методиев, Екатерина Йосифова, Георги Борисов, Кристин Димитрова, Станка Пенчева, Силвия Чолева, Марин Бодаков, Георги Господинов, Аксиния Михайлова, Валентин Дишев, Красимир Вардиев, Яна Букова, Надежда Радулова, проф. Цочо Бояджиев и други.

Наградата за 2022-а ще бъде обявена на 20 декември (вторник) от 18:30 ч. на официална церемония в камерната зала на Младежкия театър в София.

Номинациите на журито (по азбучен ред) са:

Антина Златкова, „Контражур“, Жанет 45, 2022
Заради силната съпричастност към душата на обзетия от тревога човек, за страховете, осветени от безмилостното слънце на битието, хвърлящи дълги сенки, в които човешкия дух често се заселва, за милостивото разбиране, че загубата също е свят за населяване.

Васил Славов, „Ням“, Aterna Press, 2021
Заради майсторски овладяната форма, яростта, драматизма и деликатността в стиховете му, които се опитват да помирят екзистенциалната самота, подивяването на мечтата, несбъдването на надеждите на едно поколение с любовта и усещането за свобода. Заради социалната чувствителност и автентичното усещане на корена, пречупено през автобиографизма.

Кръстьо Раленков, „Смъртта разпитва вече кой си“, Scriprt, 2022
Заради късовете философия, които се отронват от тази поезия, без да пречат на художеството (напротив); заради ерудицията, която никак не пречи на удивлението от света и живота (именно живота, а не смъртта от заглавието). Заради това, че не можеш да сбъркаш тази поезия с друга.

Петя Хайнрих, „Летни хитове“, Жанет 45, 2022
Заради ясния поглед към съкрушението на човека пред невъзможността езика да изрази тайната на съществуването, за стоическия опит именно езика да бъде приеман като единствен мост между видимото и невидимото, за поетическия език, вплел с мярка и мяра иронията към литературата и литературната самоирония. 

Преслава Виденова, „Постоянна експозиция“, Жанет 45, 2021
Заради това, че няма преднамереност в този дебют, а има онази неизбежност, от която единствено може да се роди вълнуваща поезия. Заради искреността – съветник на младостта в тези стихове, зорко бдящ да не се гони ефектното, а да се остане при важното.