„Любов, живот, танц...“ с тези думи на 14-ти февруари, в деня на виното и любовта, скулпторът Спартак Дерменджиев покани своите фейсбук приятели на виртуалното събитие „Животът е един танц“ и продължи: „Животът е танц, танцът е любов, любовта е живот и животът е танц отново... едно непрекъсващо перпетуум мобиле, раждащо и живот, и любов, и танц и ... и още.
Тази символика живот - любов - танц е тема и на настоящия проект с който искам да ви поздравя за празника на влюбените.
Но към „триединството“ живот-любов-танц прибавям още един елемент като резултат – изкуството.
Не, не е изкуството на танца. Танцът като изкуство сам по себе си не е темата на това събитие.
Темата или посланието е изкуството да живееш в любов, в ритъм, в синхрон, в едно цяло с другия, в предусещане, в себеотдаване, в непрекъснато движение години, години, години без да забавяте ход, все по бързо и по бързо. Да оставите и публиката и себе си без дъх, и при бурни и нескончаеми аплодисменти да отлетите във вечността.”
Гостите на събитието трябваше по интуиция или телепатия да отгатват кои са двамата младежи изобразени на скулптурната композиция в момента на буен танц. Момче и момиче небрежно, дори хипарски облечени, на всичкото отгоре боси, отнесени от танца, символизиращи младостта. Щастливи, безгрижни, нехаещи за общоприети норми отричаха статуквото и налагаха своите вкусове.
И за голяма изненада гостите отгатнаха. Дали по интуиция или телепатия, дали поради скритите жокери, предоставени от автора в текста към събитието, или поради съвсем друга причина, но гостите отгатнаха и разпознаха в танцуващата двойка младите Кристо и Жан Клод.
Така се разкри и цялостната идея на скулптора Спартак Дерменджиев, да покаже пред публика втория проект (виртуален паметник), посветен на Кристо и Жан Клод, този път изобразени като млади и танцуващи.
Как се прие идеята Кристо и Жан Клод да бъдат вечно млади и танцуващи: Бих казал радушно. Ето някои от отзивите:
"Страхотно са станали! Браво, познават се Кристо и Жан Клод". "Интересно и уникално хрумване да са танцуващи!"
"Хайде да ги видим в някой парк като истински паметник!"
"Моята професионална (хореографска) оценка е ВЕЛИКОЛЕПНО изпълнена ИДЕЯ !"
Не знам доколко времето, изпълнено със световни конфликти, природни катаклизми и недостойни политически страсти не попречи да бъде обсъдена авторовата идея.
Защо точно танцуващи? Какво в случая символизира танца?
Затова бих искал да завърша с думите на автори които отговарят на горните въпроси или може би разкриват най-поетично неговата идея:
„... когато ритъмът са ударите на сърцето
когато музиката е вдъхновението
когато танцът е изкуството...“
