„Внимавай, преди да се родиш“ – новата стихосбирка на Кева Апостолова

Кева Апостолова е екстровертен динамичен театровед, професионален драматург и интровертен поет. Дълбочината на собственото и́ отношение към поезията като към свещено пространство, е константна. 34 години делят публикуването на първата и́ стихосбирка „Орбити в мен“ (1989) от най-новата – „Внимавай, преди да се родиш“ (2023). Издадена е от Фондация „Емили“, художник на атрактивната корица е Теодора Венедикова.

Според Кева Апостолова, поезията е езотерично занимание, резултатът от което са вече единадесет поетични книги по нейния път. В тази езотерика тя включва и читателя. И държи на тишината между автор и реципиент, на докосването без свидетели. Вероятно това е една от причините да счита събитието „премиера на стихосбирка“ за излишно по принцип. Притежателите на нейни книги се чувстваме колекционери и ценители.

Поезията на Кева Апостолова е едновременно безтегловна във времето, валидна, независимо от него, и твърде плътна, понякога препъваща емоцията до физическо усещане. Всяка нейна стихосбирка е конструирана концептуално, като че ли да подчини таланта на автора. Може би това е дисциплината от театъра, където дори и авторът е част от екип. Конструкцията на „Внимавай, преди да се родиш“ е с мярка „7“. Седем глави, седем извора, седем нюанса на вниманието. Кева Апостолова приема съкровените пристъпи на поетичния си талант в началото с лека съпротива, след която идва много труд. Тя търси истината смело, рационално и интуитивно, предизвиква се и е готова да се самовзриви всеки миг. Многоизмерни са „ражданията“ в 7-те глави на книгата. Авторката се идентифицира като чирак на Бог, докато Той създава, и получава безмълвното Му насърчение. Стихосбирката и́ „Ембриони в слънцето“ (2013) завършва с „Диалози с Него“, в които Бог неколкократно повтаря „Разбери ме правилно.“. След 10 години, в новата книга „Внимавай, преди да се родиш“, това разбиране е пълноводно, енергично и оксиморонно, изискващо нова гледна точка. Рефренът „щастието от скръбта по света“ от XXI век докосва легендарното „обмислям света“ на Вислава Шимборска от ХХ век. Провокативните преки обръщения „влез в биографията си“, „виж живота и умри“ – се самоизтриват в парадоксалния езиков контекст. Едновременността на случванията изключва емоционалните предимства и субективните приоритети. Човекът е низ от проблясъци, в които може да улови мисъл, отчаяно да събере думи, търсейки истината. В началото и в края на книгата се появява образът на „кадифената траурна пеперуда на живота“. Защото времето също търси спасение в езика:

„живеем в сто-двеста едновременно

въртящи се филма

с разбъркани епизоди и смъртоносни

акценти.

о, това са само първите повиквания

от небето.

изключете най-надценяваното:

последното.“ 

(стихотворението „Съобщете на света“, стр. 40)

Пунктуацията на творбите догонва преплитането на смисли в тригонометрично движение. Сполучливо в много стихотворения е използвана фигурата на повторението. Защото, въпреки безграничността на творческата свобода, човекът има нужда да спре за малко, дори в създадено от самия него уникално клише.

Лесно ли се пише такава поезия? Тя е несъпоставима с определен стил. Всяко стихотворение създава и своя собствен похват, валиден единствено за него. Стихотворението „Силно слушаме“ ни припомня индиректно, че авторката е театрал. И, възприемайки света, го представя чрез откъслечни „реплики“ на безброй персонажи, съставящи този неин така убедителен лирически герой.

Търсенето на истината зарежда книгата с неизчерпаема енергия, а внезапните кратки хуманистични признания са още по-трогателни в контекста на преливащите един в друг фрагменти и образи.

Кева Апостолова (1946) е автор на поетичните книги „Орбити в мен“ (1989), „Аз съм“ (1994), „Вече съм готова“ (1997), „Отворено слънце“ (1998), „Az sam balgarka/Edna balgarka” (2002), „Ембриони в слънцето“ (2013), “Un texte proviso ire”/“Временен текст“ (Paris, France, 2013), „Не пишете повече, аз написах всичко“ (2014), “P.S.” (2016), „Хоризонтални стихотворения“ (2020).

Стихове на Кева Апостолова са превеждани и публикувани в литературни издания в Македония, Полша, Унгария, Белгия, Франция. Тя е автор и на театрални пиеси, поставяни в България, Македония, Турция, Ню Йорк – САЩ, както и на реализирани телевизионни и радиодрами.