Последни новини

◊ СЪБИТИЕТО

Изложбата "Родопски бележник" на доц. д-р арх. Станчо Веков - графични рисунки - туш & четка/картон, която ще бъде открита на 3 май 2023 г. от 18.00 ч. в Дома на архитекта - Варна, ул. "Мусала" 10, може да бъде разгледана до 19 май 2023 г.

◊ ИЗЛОЖБАТА

"Родопски бележник" е петата ми самостоятелна изложба с графични рисунки. Те са правени по време на туристическа експедиция през лятото на 1973 г., предприета с група мои колеги и приятели, по повод успешното завършване на висшето ни образование. Бяхме привлечени от необикновената красота на легендарната планина и непокътнатото, все още  тогава, архитектурното наследство на Българското Възраждане, което нямахме търпение да видим и проучим на място.

Инициатор за това приключение беше Петър Христов, светла му памет, с когото бяхме в една група в института и останахме приятели докрай. Като опитен турист, родом от Сливен и запален почитател на планините, той изготви маршрут, съобразен с нашите скромни възможности. Тръгваше се от Асеновград, с Асеновата крепост, през курорта Бяла черква и стария Римски път под връх Персенк, Чудните мостове/Ер кюприя и до Широка лъка, където Съюзът на архитектите имаше собствена туристическа база - архитектурен паметник, в която отседнахме. Следваше Смолян, с кварталите Райково и Устово, бивши села, съхранили традиционната родопска къща от края на 19-ти век и завършваше при село Могилица, с прочутите Агушеви конаци/ малък и голям, истински български замъци, строени в средата на 19-ти век. Необичайната красота на Родопите с вековните иглолистни гори и обширни поляни бяха истинско откритие за нас и заедно с архитектурата на специфичната Родопска къща станаха предмет на моите графични бележки, дали наслова на настоящата изложба.

Представени са общо 26 рисунки, от които само две (принт на Църквата в Райково (оригиналът се намира в Йокохама, подарък за мой японски колега) и Камбанария на църквата в Райково (собственост на Пущарови), са показани във втората ми самостоятелна изложба "Път към храма", 2002, Дом на архитекта - Варна, с храмове от пет страни и четири вероизповедания.

Макар традиционната българска архитектура да е неизменен предмет на изследване на всички мои пътувания, планината е тази, която ме завладя с цялото си многообразие и специфична красота, с някакво непознато чувство на близост, човешка мяра и благоговение.

От тук и превесът на природата, като обект на изобразяване във всичките й форми, състояния и изгледи: поляни, дървета, гори, пътеки, хълмове и върхове, фиксирани на prima vista, в мигове на съзерцание и в кратките престои между дългите преходи.

Рисунките обичайно правех с туш и перо, но в случая, предварително избрах четка (китайска с бамбукова дръжка), вместо перо, може би интуитивно, предвид предстоящото потапяне в самото сърце на Родопите - една от най-зелените, и най-гостоприемни български планини, но със сигурност и под влияние на  френския художник Фернан Леже (следвал архитектура в Кан), когото открих с графична серия фигуративни композиции, които силно ме впечатляваха с едрото третиране на формата и спонтанността на рисунъка.

Така, на природата са посветени две трети от рисунките, в т. ч. многообразието от дървесни видове, панорамни изгледи, скални феномени и малък зелен цикъл от моя роден край.

Колкото до архитектурата на традиционната Родопска къща, строена обичайно на стръмен терен, като дву- и трикатна, тя е пример за еко-архитектура, много преди днес да говорим за т. нар. зелена архитектура, архитектура в пълен синхрон с околната среда, като форма, мащаб и материали, която грабва с неподправена конструктивна искреност и логична простота на образа.

Доц. д-р арх. Станчо Веков