Списание "Философски алтернативи", бр. 2/2023

◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Списание Философски алтернативи, бр. 2/2023

https://doi.org/10.58945/MBZC5605  

Настоящият брой се издава с финансовата подкрепа на
Фонд „Научни изследвания“ при МОН

Тема на броя: История на философията
Водещи: Татяна Батулева, Нина Димитрова

Между Запада и Изтока: историко-философски прочити

· Александър Гънгов – Взаимната обусловеност между ейдетичния и генетичния метод в Хусерловата философска логика
· Георги Донев – Метафизическо онтологизиране на съзнанието
· Нина Димитрова – Антифилософията на Лев Шестов
· Яна Стефанова – Философско-смисловото поле на преводаческо-интерпретативната техника на гъ-и

Културно-историческо наследство

· Атанас Илиев – Философският живот на новото време

Философски рефлексии: български гласове у нас и в чужбина

· Tatyana Batuleva – On the Interpretation of Valuesin Radoslav-Andrea Tsanoff's Works
· Димитър Цацов – Елементи от българската философия на войната през първата половина на ХХ век
· Георги Белогашев – Онтологическата база на историята в теорията на Асен Игнатов
· Коста Бенчев – Към рецепцията на Мартин Лутер от Янко Янев

Нови книги

· Иванка Стъпова – Посредници между два свята, или за българските гласове в чужбина
· Нина Димитрова – Ницше. Топоси на духа
· Стефан Димитров – Некласическа наука. Наука и псевдонаука

Брой 2 на списание „Философски алтернативи“ е посветен на Историята на философията и включва два големи тематични блока, в първия от които се обсъждат проблеми на световната философия, във втория – от историята на българската философска мисъл, а статията на Атанас Илиев „Философският живот на новото време“ е тяхното свързващо звено – тя разглежда както смяната на парадигмата в европейската философия от междувоенния период, така и нейната рецепция у нас.

В своята студия Александър Гънгов разглежда основните характеристики на ейдетичния и генетичен метод на Хусерл във връзка с трансценденталната критика, интерсубективната конституция, интенционалността и ейдетичната интуиция. Обсъжда се взаимната обвързаност на двата метода, като се подчертава водещата роля на ейдетичния метод. Специално внимание е отделено на преодоляването на измамната очевидност. Експлицирана е първичната функция на кръговата телеология, основана на присъщата телеология на трансценденталното Его.

В статията на Георги Донев се обосновава разбирането на критическата метафизика като мислене, определящо границите на трансценденталното съзнание. Мисленето се експлицира като фундаментална пред-обектна форма на синтез, която определя чрез некласически логически език „съществуването“ на възможните обекти на мислене и познание. Обосновава се тезата, че онтологизацията на съзнанието е относителна форма на мислене, която конструира интерпретациите на „съществуването“.

Статията на Нина Димитрова е посветена на философската съдба на един мислител, възприеман като парадоксалист, безпочвеник и антифилософ – Лев Шестов. Обсъдени са както факти от неговата ранна биография, така и важни моменти от емигрантското му битие. Особено акцент е поставен върху срещата му с Хусерл, доколкото феноменологичната философия е разглеждана от Шестов като антипод на неговата собствена. Противопоставени са двете контрарни позиции спрямо същността на философията – като рефлексия и като борба.

Статията на Яна Стефанова има за цел да представи противоречията около техниката за превод и тълкуване на гъ-и. За целта са анализирани основните филологически и философски тълкувания на термина. Самата специфика на интерпретативната техника на гъ-и се разглежда като един от основните фактори, оформили чертите на китайския будизъм и последвалото откъсване от неговия индийски еквивалент.

Обект на анализ в статията на Татяна Батулева е ценностната теория на Радослав-Андрея Цанов като свързващ елемент между два типа дискурс: етически и социално-политически. Тезите на Цанов за органично вплитане на морални императиви в политическите и икономическите отношения, за приоритет на споделими над несподелими ценности и за амбивалентната роля на научно-техническия прогрес свидетелстват, че роденият в България философ до голяма степен изпреварва времето си.

Димитър Цацов проследява основни публикации в българската философска култура от междувоенния период, свързани с войната и философските рефлексии над нея. Статията, актуализираща разработки на философи, социолози, психолози, военни теоретици и пр., представлява интерес и с оглед на днешната политическа обстановка.

Текстът на Георги Белогашев е посветен на заниманията на Асен Игнатов с философията на историята. Авторът коментира твърдението на българския философ за неутралния онтологически статус на историята, както и солидната му аргументация, но основният акцент е поставен върху ролята, която Асен Игнатов отрежда на антропологическия момент в историческите процеси. Белогашев обръща специално внимание на неговата концепция за „ние-битието“ като битийната основа на историята.

Коста Бенчев се занимава с интересен аспект от немскоезичното творчество на българския философ Янко Янев – творчество, което с изключение на няколко малки фрагмента в превод на Иван Еленков, не е познато на българския читател. Предлаганата статия е посветена конкретно на книгата на Янко Янев „Демония на столетието“ („Dämonie des Jahrhunderts“, 1942), а през/чрез личността на Лутер са анализирани религиозно-философските възгледи на българския философ-емигрант, отношението му към християнството – както към учението на Иисус, така и към делото на ап. Павел (при особеното въздействие на духовно-политическия контекст).

Иванка Стъпова е автор на рецензия за монографията „Български гласове в чужбина: философски акценти“ – поредно колективно издание на секция „История на философските и научните идеи“ към ИФИ – БАН. В текста се проследява нетрадиционният, алтернативен и евристичен прочит на културни факти и събития от страна на водещи български философи, намерили реализация извън пределите на родината.

Нина Димитрова е автор на рецензия върху скорошната книга на Камелия Жабилова „Ницше. Топоси на духа“ („Фабер“, 2022), чиято оптика за четене на Ницше обвързва историко-биографичен анализ с историко-философска практика, а замисълът е Ницше да бъде представен като граничен философ (откъм житейския му път и откъм стила на философстване). Рецепцията на Ницше в България съставлява втората част на монографичното изследване.

Рецензията на Стефан Димитров е посветена на съставения от чл.-кор. Ангел Стефанов сборник „Некласическа наука. Наука и псевдонаука“ (2021). Включените в него материали са представени в два основни раздела. Сборникът обхваща широк спектър от изследователски оптики от областта на философията на науката, логиката, феноменологията, както и на една определена приложна нагласа на хуманитарна рефлексия.

Проф. дфн Нина Димитрова