"РИСУНКАТА - майстори и поколения"

РИСУНКАТА, РИСУНКАТА, РИСУНКАТА...

Филип Зидаров

Обичайно целта и смисълът зад всяка изложба се концентрират в зоните на социалната комуникативност на изкуството като естетска алтернатива на невълнуващото, най-често, ежедневие. Настоящата експозиция има и още една допълнителна, при това ясно дефинирана мисия, основно адресирана колкото към обичайната любителска публика, толкова и към съсловието на изкушените от „кротката лудост“ на колекционирането на художествени произведения.

Онова, което тя успешно е превърнала в послание, е декларацията, че рисунката не е просто паралел или прелюдия към живописта или картината в рамка, а не по-малко висша категория изящно изкуство. Дори нещо повече – за истински опитните колекционери и експерти интересът към рисунките, сътворени от големите имена на художествената сцена, се явява умение за „висш пилотаж“ в прилагането на това увлечение. То предполага наличие на тънък усет за дълбоките пластове в генезиса на визуалните изкуства. В тази връзка са създадени и знаменитите сбирки на рисунки от Ренесанса до съвременното изкуство на повечето от големите музейни институции, като онези на Лондонската национална галерия, на Кралската колекция, на музея Виктория и Албърт или на МоМА в Ню Йорк. Още с ранното битие на първите сбирки, положили началата на световната музейна практика, монарси, нотабили и аристократи са се възхищавали на придобитите рисунки на великите артисти на своите епохи и географии.

Крехкостта и уязвимостта на рисунката, чийто обичаен материал е хартията, като че ли внушават измамно усещане за някаква нейна ефимерност, за случайното ѝ оцеляване на фона на „истинските“ картини. Всъщност независимо дали като подготвителен ескиз за картина или печатна графика, като пейзажна и архитектурна скица или като свободна композиция, рисунката винаги е била ценена като най-прекия път до душата на художника, до неговите емоции, фиксирани в даден момент, до визуалните му размисли, често запазвани единствено за самия него. Тя е истинският „поглед отвътре“ и образ на „чувството, изпреварващо мисълта, без ретуша на суетата“. 

Тогава, когато рисунки са попадали в нечие притежание, във времето хиляди са се възхищавали пред безграничното любопитство към околния свят и гениалните технически прозрения в огледално изписаните кодекси на Леонардо, пред виртуозността на Дюрер, превърнал реалистичното изображение в магия и издигнал печатната графика до ранга на изящно изкуство, до съчетаващия анатомия и философия Микеланджело, пред извънвременната мъдрост на рисунката при колоса Рембрандт, пред наситените с емоция цветни скици на Рубенс или пред зашеметяващата изящност на Енгр. Вододелът на модерната епоха внася радикално нови усещания и практики в разбирането на рисунката, превърната в напълно автономно функционираща артистична действителност, в която художникът живее, страда и се възторгва. От Ван Гог до Густав Климт, от Егон Шийле до Пикасо и от Баския до Сай Туомбли, рисунката достига до съвременната си фаза на развитие, превърната в инструмент за самоизследване и самопознание.

Експонираната в Галерия INTRO и в Музея „Борис Христов“ колекция от творби на много от значимите имена в изкуството у нас в граници от първите десетилетия на миналия век до съвременността. Тук присъства символистичната поетика на Иван Милев, могъщият талант на Майстора, дисциплинираната класика на Никола Маринов, елегантния историзъм на Никола Кожухаров, виртуозния сарказъм на Александър Добринов, дискретната еротика на Иван Ненов, модернистичната артистичност на Давид Перец, ироничната мъдрост на Илия Бешков, феноменалната артистичност на Наум Хаджимладенов, романтичната медитативност на Бенчо Обрешков и Никола Танев, завладяващата стилистика на Златю Бояджиев, прецизността на Васил Стоилов, нервната графика на Борис Ангелушев, непознатите приказни тушове на Любен Зидаров, естетската интелигентност на Иван Кирков, енигматичната линия на Дечко Узунов, експресиите на Атанас Яранов, а също на опериращите с непосредствената ни съвременност творби на Георги Чапкънов, Иван Георгиев Рембранда, Иван Нинов, Колю Карамфилов, Андрей Даниел, Греди Асса, Вихрони Попнеделев, Румен Читов... Освен фактологически, експозицията съдържа и определено новаторски елемент. Откривателската му част, свързана с показването на редица реално непознати на публиката произведения, се допълва от подчертаното послание за „реабилитация“ на рисунката като високо изкуство. При това не непременно и единствено ограничена от консервативната обсесия сред съсловието на родните колекционери (и експерти, и аматьори) по „стари майстори“, които много често са нито особено стари, нито чак толкова майстори. Сред частните столични галерии, а и в страната, INTRO е почти уникална с убедената целенасоченост на своята настояща програма, фокусирана върху стойността и значението на изкуството на рисунката. Горното остава в близка връзка с още един особено важен аспект в ценностната стратификация на тази творческа категория в неговата социализираща и изследователска част – познавателната, може да се каже и образователната. Разбирането и възхищението пред излезлите изпод ръката на значимите художници рисунки и скици, и особено – тяхното важно място в практиката на колекциониране на художествени произведения – открива пред осъзналите го богатствата на алтернативна вселена на делниците ни – онази на артистичността, на таланта и на духовността.