Последни новини

25 – 26 април 2024
Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров"
10:00 часа, аудитория № 48

 

* * *

 

П Р О Г Р А М А

 

 

10:00 – 11:30

Встъпителни думи на:
. Проф. д-р Сава Димитров – ректор на НМА
. Проф. д-р Кремена Ангелова – декан на ТКДФ на НМА
. Доц. д-р Илия Граматиков – ръководител на катедра „История на музиката и етномузикология“ към ТКДФ на НМА

 

. Доц. д-р Илия Граматиков (НМА):
Конструирането на композиторския образ като митотворчество в музикалната историография. Случаят Жоскен де Пре

. Гл. ас. д-р Петя Цветанова (НМА):
Историята като митология в българската оратория по времето на комунистическия режим

 

11:45 – 13:15

. Проф. д-р Емилия Коларова (НМА) / Проф. д.и.н. Валерия Фол (БАН):
Орфей – „Блестящо известният“ в българското композиторско творчество от края на ХХ и началото на XXI век

. Проф. Михаил Неделчев (НБУ):
Митът за „Новия свят“ в пренесения от Европа симфонизъм (от Антонин Дворжак до Филип Глас, Стив Райх и Тери Райли)

. Гл. ас. д-р Валентин Калинов (ПУ):
Мит, музика и психоанализа: структури и трансформации на опита в полето на реалното

 

14:00 – 15:00

. Доц. д-р Петър Керкелов (НМА / ИИИзк – БАН):
Зверове от миналото. Мистификацията като генератор на творчески идеи

 

15:15 – 16:00

. Лилия Големинова (БНР):
„Нестинарка“: зад кулисите на танцовата драма

. Елисавета Станчева (Фондация „Цанко Лавренов“):
. Мария Димова – животоописание в контекста на вълшебната приказка

 

16:00 – 16:30

Прожекция на документалния филм НЕСТИНАРКА. Голямата среща на Марин Големинов и Цанко Лавренов

Режисьори: Елисавета Станчева и Ясен Харалампиев
С участието на: Лилия Големинова, Лаврен Петров, Анелия Димитрова, Вера Кирова, Силвия Томова
Сценарий: Елисавета Станчева
Камера: Ясен Харалампиев
Продуцент: Лаврен Петров
Гласове зад кадър: Йорданка Илова, Христо Чешмеджиев

* * *

 

 

10:00 – 11:30

. Проф. Боянка Арнаудова (НМА):
Модерност и митологеми в „Янините девет братя“ на Любомир Пипков

. Проф. д-р Ангелина Петрова (НМА / ИИИзк – БАН):
Прометеевият мит в идеологията на развития социализъм. Бунтът на непокорното изкуство (Константин Илиев, Георги Тутев, Лазар Николов)

. Проф. д-р Анда Палиева (НМА):
Трагиката – знак на митичните лица на българския музикален авангард

 

11:45 – 13:15

. Веселин Байчев (НБУ):
Трите живота на Константин Илиев

. Проф. д-р Наташа Япова (НМА):
Мит и Нова музика в оперите на Константин Илиев „Боянският майстор“ и „Еленово царство“

. Проф. д-р Юлиан Куюмджиев (АМТИИ / НМА)
Константин Илиев – Иван Спасов: творчески паралели

 

14:00 – 15:00

. Божидар Спасов (България / Германия)
Митологичната основа на моите композиционни цикли „Диалози“, „Пиериди“, „Fiato continuo“ и „Incontri invisibili“

. Доц. д.изк. Мария Костакева (България / Германия)
Авторската митология в мултимедийните композиции на Божидар Спасов

 

15:00 – 16:00

Прожекция на аудио-визуални композиции на Божидар Спасов
Antigrav (2007) за видео и електроника
Durchschlagzunge [Мембрана] (2008) за пиано, видео и електроника
Аsylphonia II (2017) за камерен ансамбъл, видео и електроника
LaFolia (2011) за пиано, тромбон, видео и електроника
[Творбите са реализирани в Центъра за изкуство и медии (ZKM) в Карлсруе]

 

* * *

 

АКАДЕМИЧНИ ПРОЛЕТНИ ЧЕТЕНИЯ е национална научна конференция с международно участие, организирана от катедра „История на музиката и етномузикология“ към Теоретико-композиторския и диригентски факултет на НМА. Конференцията се провежда ежегодно от 2011, като всяко издание е посветено на определена тема с актуално значение за музикалната наука – както по отношение на нови или недостатъчно изследвани обекти, така и във връзка с прилагането на съвременна научна методология.

 

Всяка история, включително и тази на музиката, подлежи на нови препрочити. И не защото обектите ѝ са се променили или защото съвременните историци са по-добри от предишните, а защото днес въпросите, които се отправят към миналото, са различни от отправяните вчера. Към това в българската историография се добавя и обстоятелството, че именно историческото музикознание е понесло най-тежко рестрикциите на нормативната идеология, в резултат на което методът е изкривявал изследователския обект, лишавайки го от историческа достоверност.

 

Това е и задачата на научния форум – да отправи критически поглед към музикалната история, да попълни изворите с нови свидетелства, да осветли тъмните места, останали такива неволно или умишлено.

 

Във форума участват изследователи от България и чужбина, както музиколози, така и учени от сферите на другите изкуства.

 

Всяка година представените на конференцията доклади се публикуват в печатен сборник.

* * *