Бележки от германската фотография – серия лекции с Катерина Гаджева

◊ ПОКАНА

БЕЛЕЖКИ ОТ ГЕРМАНСКАТА ФОТОГРАФИЯ. I част.

Серия лекции с доц. д-р Катерина Гаджева

24.04. – 13.11.2024 г.

Откриване: 24.04., сряда, 18:30 часа

Гьоте-институт България,
ул. „Будапеща“ 1, София

Между април и ноември 2024 г. Гьоте-институт България представя нова серия от публични лекции на доц. д-р Катерина Гаджева, посветени на германската фотография.

Историята на фотографията е низ от технически нововъведения, целенасочени търсения и случайности, които остават скрити зад привличащи любопитството образи. Голяма част от тези образи са дело на фотографи с германски произход, които оставят ярка следа в развитието на медията. В пет тематични лекции ще бъдат представени петима автори от Германия, работили в началото на ХХ век. Техните естетически и философски възгледи не само за фотографията, но и за изкуството въобще, ще бъдат основните фокусни точки в лекциите на Катерина Гаджева.

Началото на обзора ще бъде поставен на 24 април, сряда, от 18:30 часа в залата за събития на Гьоте-институт България с:

• 04. „Хайнрих Кюн. Фотографията като произведение на изкуството“

Хайнрих Кюн (1866-1944) е водеща фигура в европейския пикторализъм и пламенен защитник на идеята, че фотографското изображение може да има въздейстието на изящно произведение на изкуството. Той разработва гумбихроматната техника за отпечатване на изображения, която му позволява да променя контрастите и яркостта в композициите, както и да експериментира с хартии и пигменти. Любимите сюжети на Кюн са семейните сцени, портретите на съпругата и децата му, както и старателно подредените натюрморти.

Следващите събития от серията ще се проведат на:

• 05. Хана Хьох. Жените и Дада

В своите фотоколажи и фотомонтажи Хана Хьох (1889-1978) комбинира образи и текстове от популярната преса и рекламите, с които критикува и иронизира недостатъците на Ваймарската република и социално утвърдените представи за ролята на жената в германското общество през първите десетилетия на ХХ век. През 1917 г. Хьох се запознава с Раул Хаусман и става единствената жена в берлинската Дада група.

• 06. Карл Блосфелд. Природата като вдъхновение

Карл Блосфелд (1865 – 1932) е един от основните представители на Новата предметност – модернистично движение в немското изкуство, възникнало след Първата световна война, достигнало апогей през 20-те години на ХХ век. В областта на фотографията Новата предметност се стреми да използва спецификите на оптиката и камерата, за да представи света възможно най-обективно. В продължение на три десетилетия Карл Блосфелд ентусиазирано изучава природата и снима различни растителни видове, като целта му е да създаде каталог на естествените форми, който да подпомага работата на  художници, занаятчии и архитекти.

• 10. Аугуст Зандер. „Хората на ХХ век”

През 1911 г. Аугуст Зандер (1876-1964) започва своя мащабен фотографски проект „Хората на ХХ век”, който продължава да развива и през следващите десетилетия, белязани от сериозни икономически и политически сътресения. Целта на Задер е чрез поредица от портрети, класифицирани в седем групи по социален „тип”, които документират представители от всички слоеве на обществото, да създаде колективен образ на германския народ. Неговият специфичен естетически подход, концептуалната основа на проекта и мащабният му обхват оказват влияние върху работата на следвоенните фотографи по целия свят.

• 11. Хайнрих Хофман. Фотография и пропаганда

Адолф Хитлер назначава Хайнрих Хофман (1885-1957) за свой официален фотограф – пост, който заема повече от четвърт век. Хофман е единственият, на когото е разрешено да прави представителни кадри на фюрера – той добре знае как да удовлетвори високите му изисквания и работи усърдно за създаването на неговия строго контролиран публичен образ. Тандемът Хитлер-Хофман ясно показва колко високо е оценена пропагандната сила на фотографията и колко важна е нейната роля за създаването на култа към вожда, характерен за всички тоталитарни режими.

▬ ▬ ▬

ПОВЕЧЕ ЗА ЛЕКТОРА:

КАТЕРИНА ГАДЖЕВА е изкуствовед, доцент в Институт за изследване на изкуствата към БАН. Занимава се с история и теория на фотографията и с изучаване на българското изкуство от втората половина на ХХ век. Преподавател е в Нов български университет, водила е курсове в СУ „Св. Климент Охридски” и Националната художествена академия. Автор е на статии, свързани с българската и световната фотография, както и на монографиите „Между желаното и действителното. Фотографските илюстрации в българските периодични издания 1948-1956” и „От текста към образа. Културологични и художествени аспекти на четири приказки от Шарл Перо и Братя Грим през втората половина на ХХ век”.

• Всички лекции са с вход свободен, без предварително записване.

Очакваме ви на 24 април, 29 май, 19 юни, 9 октомври и 13 ноември, от 18:30 часа, в сградата на Гьоте-институт България!

 ............................

Повече за събитията от програмата на Гьоте-институт можете да намерите на нашия сайт и във Facebook и Instagram. За да получавате регулярно културната ни програма и информация за събития, можете да се абонирате за месечния ни бюлетин тук.

За контакт:

Калина Иванова, Връзки с обществеността, kalina.ivanova@goethe.de