Примата на Шведския кралски балет Десислава Стоева-Вълев преди варненската премиера на „Надежда за балет“ на 21 април

◊ XX ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ ВАРНА 2024

Примата на Шведския кралски балет Десислава Стоева-Вълев преди варненската премиера на „Надежда за балет“ на 21 април:

ПОЧУВСТВАЙТЕ НАДЕЖДАТА ЗА БАЛЕТ ЧРЕЗ НАШИЯ ТАНЦ

20 години след медала си от Балетния конкурс примата ще танцува отново на варненска сцена в камерния спектакъл по музика на акад. Васил Казанджиев в Градската художествена галерия.

Балетоманите в морската столица броят часовете до началото на необичайния спектакъл. “Надежда за балет” по музика на акад. Васил Казанджиев с участието на ярката пианистка Надежда Цанова, признатите балетни прими Марта Петкова и Десислава Стоева – Вълев, и изгряващата Елена Петрова, отскоро солистка на Софийската опера и балет. Така Европейският музикален фестивал Варна ще почете 90-годишнината на големия български композитор.

Ден преди варненското представяне на “Надежда за балет”, примата на Шведския кралски балет Десислава Стоева – Вълев сподели пред Нина Локмаджиева настроението, с което тръгва към Варна:

– Как се вписахте в идеята на този проект, как си партнирате с Вашите колеги и с хореографа Арсен Мехрабян, как се чувствате във водите на атоналната музика на акад. Казанджиев?

– Този проект започна още преди четири години по инициатива на Надежда Цанова, нашата прекрасна пианистка, и премиерата беше преди две години в Художествената галерия в София. Как се чувствам по отношение на музиката на Маестро Казанджиев? - бих казала, че за мен, за всички ни, беше доста голямо предизвикателство, тъй като това е първата творба, която той пише за балет. Има много интересни нотки, които ние трябва да хванем, за да можем да уцелим ритъма и да можем да пресъздадем изцяло това, което хореографът иска да каже. Спектакълът е описан като “Надежда за балет”, а за мен надеждата за балет винаги е една от най-главните теми, защото балетът е изкуство, което трябва да се цени, да се търси. В нашето забързано ежедневие е все по-трудно хората да отделят малко време за изкуство и култура и за нас тази надежда за балет никога няма да угасне. За мен това е много лично. Бих казала, че надеждата за балет и любовта към балета е нещо, което никога няма да умре в мен. С хореографа Арсен Мехрабян работихме много добре. Той живее също в Швеция, с него сме танцували заедно в трупата на Шведския кралски балет и аз го познавам добре.

– А ние във Варна знаем Мехрабян от Международния балетен конкурс, когато взе юбилейната награда на ХХ издание и златен медал. Беше явление на конкурса през 2002 г.

– Много е силна любовта към балета и в Армения, както и у нас. Арсен знае България, знае Варна, това беше моя идея - да намеря хореограф, който е свързан по някакъв начин с България и който би реализирал такъв проект. Той има собствена компания, в която започна да прави хореографии за различни балерини, танцьори и трупи. Много ми допада неокласическия стил, в който той работи. Когато Надежда Цанова се свърза с мен, веднага се сетих за него, защото съм гледала негови хореографии преди това и сметнах, че той ще е подходящият хореограф и за нашия камерен балет. Много съм щастлива да съм отново в България и да танцувам за българска публика - винаги е по-вълнуващо, има някакъв трепет. Колкото и опит да имам - 15 години танцувам за шведска публика и изцяло за публика в чужбина, бих казала, че като се върна в България, винаги е много по-лично, има едно усещане, което никога няма да изчезне у мен. Обичам да танцувам за българска публика, така че, когато ми предложиха този проект, аз го приех с отворени обятия. Радвам се, че продължаваме да танцуваме този спектакъл. Целта беше проектът да е изцяло български, за да можем ние - български композитор, българска пианистка и три български балерини да покажем българското - за мен това беше много добра идея и искаме този проект да излезе извън България някой ден. Сега имаме разговори за следващата година да се гостува и във Виена.

– Във Варна от колко време не сте танцували?

– Аз се състезавах на Международния балетен конкурс през 2004 г., бях на 16 години тогава, и имам бронзов медал. Но оттогава не съм танцувала във Варна - това са 20 години. Много е специално за мен, много се вълнувам и наистина нямам търпение. Много обичам Варна, градът е прекрасен, често се връщам в спомените си към времето на Балетния конкурс. Варна, както ние, самите балетни хора, казваме, е един от най-балетните градове. Винаги е свързан с балет, така че много, много ще се радвам да гостувам отново.

– Но ние във Варна имаме една голяма болка - в момента не се провежда този конкурс, който е първият в света, конкурсът, по чийто модел са създадени всички останали, най-трудният конкурс. Аз вярвам, че ние ще го възстановим, но какво казват за това балетните хора по света, с които се срещате?

– Наистина, Варненският е първият и най-трудният конкурс, с много предизвикателства за танцьорите. Те имат не само 6 класически вариации и 3 па дьо дьо, които трябва да се изтанцуват, имат и две модерни хореографии - това е изключителна трудност, а знаете и че сцената е навън, което също е предизвикателство, когато вали и става хлъзгава. Но ти да минеш през това нещо, то те прави още по-добър и те обиграва, и беше част от израстването на един танцьор. Затова толкова много танцьори по света, като кажех, че съм от България, възкликваха - О, Варна! Да, Варна - и до ден днешен, генерации наред продължават да свързват балета с Варна. Обаче това, което се случи в последните години, е много, много тъжно. Знам, че липсват спонсори и е много трудно, откакто почина доц. Емил Димитров, така се случиха нещата - както вие казвате - една голяма болка за Варна. И се надявам да се намерят хора, които наистина да възстановят конкурса, защото за развитието на танцьорите той е един от най-важните. Много от моите колеги, от новата генерация, ми споделят, че биха искали и те да се кандидатират да участват във Варна, защото толкова много са чували. Силно се надявам да се намерят и спонсори. Община Варна бори ли се като цяло за възстановяването на конкурса?

– Да, надявам се, бих искала да правим повече, вярвам, че и вие бихте подкрепили общността ни от посветени на конкурса хора, които се борим за неговото възстановяване. С тези Ваши думи вие палите огъня на толкова балетомани.

– Разбира се, ако имате нужда, винаги бих подкрепила. Трябва да се мисли, има толкова много начини за организиране на подкрепа, дори и в социалните медии. Важно е да се направи. Всеки път, като пътуваме - ние естествено ходим на турнета из цял свят с Шведския кралски балет, винаги, когато кажа, че съм българка, хората свързват това с Варна. Просто целият балетен свят навън знае какво е Варна и какво е Международният балетен конкурс във Варна, в България. В нашия балетен кръг, в нашия балетен свят - всички знаят.

– От медала във Варна вие стигате до Шведския кралски балет. Кои постижения в артистичната Ви кариера бихте посочили като върхови за Вас?

– Бях много млада, когато се присъединих към трупата, три месеца след като завърших училище - на 19 години - тогава бях бебето на Шведския кралски балет - една от най-младите. Приеха ме гостоприемно, много ми помогнаха всички да се развия. Като излезеш от България, срещаш нови имена, нови хореографи, с които да работиш. И с колкото повече хореографи работиш, толкова повече се развиваш като танцьор. Много върхове бих посочила за последните 15 години - например, да работиш лично с Матс Ек - сина на Биргит Кулберг от Кулберг балет. Той е един невероятен хореограф, все още е жив, да е жив и здрав. Имах честта да работя с него и той направи за мен една от ролите в модерна постановка на “Ромео и Жулиета”, която беше изцяло негов прочит - аз бях майката на Жулиета, което ми донесе изключително много радост. Да не говорим за всички класики, които съм изтанцувала - “Лебедово езеро”, “Лешникотрошачката”. Голям връх в кариерата ми беше да танцувам Татяна в балета “Евгений Онегин”, защото това е роля, която те развива артистично, драматично, по всякакъв начин те обиграва като балерина, а да не говорим за чувствата, които предизвиква у теб на сцената. Чувствам се късметлийка и благодаря на господ и на съдбата, която ме срещна с Шведския кралски балет. Там съм танцувала и в постановката на Наталия Макарова “Баядерка”, в “Спящата красавица”, работих и с Марсия Хайде, която също е минала през Варна. Докоснах се до такива имена, които те обогатяват като балерина - наистина съм благодарна на съдбата си. Нямам търпение, вълнувам се да танцувам пред варненската публика - винаги сте толкова топли и добри. Въпреки че ние сега ще танцуваме една неокласическа творба и балетът е по-абстрактен,  аз се надявам да успеете да усетите надеждата за балет чрез нашия танц и да ви докоснем.

.................................

Билетите за “Надежда за балет” са по 30 лв., могат да се купят от Билетния център и сайта на Фестивалния и конгресен център:

https://fccvarna.bg/%

◊ СЛЕДВАЩ КОНЦЕРТ ОТ ХХ ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ ВАРНА:

29.04.2024, 20:00, Фестивален и конгресен център Варна, Зала 1

Камерен оркестър “Виртуозите на Миланската Скала”

Солисти: Красимира Стоянова, сопран, Марио Хосен, цигулка, диригент

Съвместна продукция на Европейския музикален фестивал Варна и ММФ “Варненско лято”

Билети от 50 до 100 лв. https://fccvarna.bg     

ХХ Европейски музикален фестивал Варна се организира от Елит Проджектс Мениджмънт с финансовата подкрепа на фонд Култура на Община Варна и в партньорство с ММФ “Варненско лято”. Фестивалът се реализира с подкрепата на Италианския културен институт и Посолството на Италия в България, “Експрес гаранцион” и “Topola Skies Golf & SPA Resort”, строителна фирма “Комфорт”, “Солвей Соди”, “Логос” - недвижими имоти, “Нира Комюникейшънс” и с медийното партньорство на Радио Варна, Moreto.net, Impressio.dir.bg, ArtVarna.net.