Наближава първият ден на октомври, Международният ден на музиката. Обикновено там, където музикантите имат най-много проблеми, денят се отбелязва гръмко.
Какво се случва с музикантите? Нищо! Никой никъде не направи нещо за защита на труда им. И ако някой не ме е разбрал добре, ще повторя: ние не направихме абсолютно нищо, за да запазим поне малко от позициите си в обществото. Още по-точно - не нашите позиции, а територията на живот на изкуството, с което се занимаваме. Ние решихме да се спасяваме ‛на парче“ и, по стар навик, хукнахме да използваме разни връзки с разни хора и да говорим за други разни хора; и по този начин абсолютно разбихме и най-елементарния авторитет, който имаше гилдията. ... Честит празник, колеги!
В която част става дума за трафик на артисти, за долнопробни заменки: алтернативна градска култура срещу ресторант. Отново ще се повъртим около Червената къща, колкото и да понамирисва там, защото тя е силен нагледен пример за мащаба на объркаността, в която неправителствените организации плават и се давят.
Кратки разкази от края на духовната храна.
Център за култура и дебат "Червената къща" е опасен за вашето здраве!
Днес вече сме в действителната Европа, но не е сигурно, че сме ‛в крак‛, защото още не сме стигнали до задоволителен отговор на въпроса: доколко е осъществима една реформа, зададена отвън, ако в натрупания културен капитал вътре в ‛системата‛ има дефицит на елементи, насочени към така зададената реформа. ... От тази гледна точка, ако в историческия живот на българите обществено валидната граница между ‛истина‛ и ‛лъжа‛ (в християнския смисъл) е била силно размита, какви са възможните следствия? Ако след това ‛логосът‛ е бил обезценяван, обезсилван за сметка на мита, какво можем да очакваме? Можем да очакваме това, което днес се вижда и с просто око: че границата между законното и престъпното, между пазарната и ‛сенчестата‛ икономика, между политическата класа и ‛организираната престъпност‛ е силно размита.
Ние винаги сме били заобиколени от непродуктивно изобилие. Затваряме повече буркани с домати, отколкото можем да изядем за една година. Готвим повече, отколкото ще изядем на обяд. И винаги оправдаваме това си поведение с израза: "Абе да има." Правим повече вино, отколкото можем да изпием. Варим повече ракия, отколкото ще изпием. Имаме повече стаи в къщите си, отколкото използваме. Целта на заможния селянин винаги е била да има седем стаи със седем цветни телевизора и да живее в кухнята. ... Превръщането на това изобилие обаче в работещ капитал е извън сетивата ни. Ние нямаме инвестиционен манталитет. Трупаме, за да има, а не за да вложим натрупаното някъде. На английски думата capital се използва за всичко, което би могло да бъде капитал. Къщата е капитал, спестяванията си наричаш капитал, дори бижутата наследени от баба ти, може да наречеш капитал. Във всекидневния български език за подобно притежание се използват два израза: "нещо за зимата" и "нещо за децата". Или обобщаващото "да има". ... Не случайно половината българска литература е за сушата и за градушката. Половината американска и английска литература е за пари.
Е, сега учителската стачка е свидетелство, че и гонен от главите, протестът премина в делата на учителите
Повечето отдавна са в състояние, при което единственият изход за запазване на достойнството им е отказът от работа. Със стачката българското учителство получи шанса да преподаде един практически урок и да покаже на учениците си начина за защита на идеалите за достоен труд и справедливото му обществено оценяване. Поради което пропагандата срещу нея използва обвиненията в егоизъм, за да възбуди егоизма на другите, съсредоточавайки се в чисто финансовите искания.
Тя е една от хилядите обикновени учителки в България. Затова и ще остане безименна. Остават й две години до пенсия, получава 330 лв. заплата и за да може да свързва двата края всяка вечер, както и в събота и неделя, работи в гаражно магазинче, в което се продават цигари и алкохол. ... Не вярва на синдикатите. Мисли, че те не познават истинските проблеми на учителите и на образованието, а играят някакви свои политически игри на гърба на българското учителско съсловие. Спомня си, че Янка Такава се беше кандидатирала за евродепутат в някаква партийна листа. Тренчев също. Наливам масло в огъня, като й казвам, че миналата година, след като с много шум през ноември въпросната Такева „извоюва" 4% увеличение на учителските заплати, замина на едномесечна Коледна ваканция при дъщеря си в САЩ - очевидно доволна от добре свършената работа. Следва удивено възклицание.
От 1 октомври в Румъния влиза решението на правителството за увеличение на заплатите на учителите и на университетските преподаватели.
След увеличението на заплатите, което ще е до 23 %, заплащането на преподавател с максимална степен на квалификация, става 560 евро, а началната ще е 270 евро.