След-и
Моноспектакълът "Учител" на фестивала "Младите в театъра"
На театър по време на стачка
◊ СЪБИТИЕТО
С моноспектакъла на Константин Икономов „Учител” на старозагорския театър (текст - Жан–Пиер Допань, режисьор – Александър Събев) започна фестивалът „Младите в театъра” в Ловеч.
Силно начало. Младостта предполага неопитност, но за тази постановка бих употребила думата майсторство.
◊ ЗА РАЗМИСЪЛ
Аз съм учител по литература - такъв е и героят от пиесата. В тъмното, срещу раздаващото се без остатък момче, което никога не е било учител, си давах сметка кой е истинският проблем в тази професия. Във времената, в които живеем. И той е: празните погледи срещу човека, избрал работата си с любов.
Безразличието към човешката култура и духовното. И след апатията – агресията. (”Аз не съм учител. Аз съм пубероукротител” - казваше един бивш колега.) Мъчителният процес на търсене, и пак търсене, и търсене въпреки всичко… А накрая – крахът на твоите ценности.
Искаше ми се в уютния салон на ловешкото читалище да бъдат много колеги. Особено сега, по време на стачката, когато в цялото общество тече гореща дискусия около образа на учителя. Въпреки че политици и медии с мълчанието си цяла седмица заявяваха: Нищо особено не се случва.
То обаче се случва, и още как! В необичайно сплотените учителски колективи, по улиците, в интернет-пространството, нетърпящо цензура. И най-вече – в душите.
И наред с калните потоци отрицание забелязвам как баналните митове за ограничения и мързелив учител губят почва, и долавям разбиране за тази свята професия. Навитите хора в нея са неизтребими, независимо от времена, нрави и размер на заплати.
Естествено, представлението не е адресирано само към учителите. Даже не предимно. Учителят на Косьо Икономов е бялата врана сред обкръжението си, различният, идеалистът, самотникът, смотанякът, смешникът. Оня, който търси смисъл, който помни идеали, за когото не е достатъчно, че получава заплата на еди-кое си число. Колкото и да са шокиращи твърденията и примерите за децата-животни (защото действат по инстинкт), дълбокият конфликт е заложен в репликите за възрастните. Възрастните – пораснали, но непроменени деца. Разработили своята малка хитрост, собствения си житейски номер, позволяващ им да не забелязват какво им се случва всеки ден. За да се съхранят. Но всъщност – изцяло да пропуснат живота си.
“Учител” на Жан–Пиер Допань и младите творци от Стара Загора е диалог за свободата на личността, за крехката възможност в своята лична пиеса да изиграеш самия себе си.
Автор:
Ценка Пенева
Публикация:
03.10.2007 г. 13:40
Посетено:
403
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/4568-monospektakalat-uchitel-na-festivala-mladite-v-teatara