На 18 септември (четвъртък) 2008, 17.30 ч., в двора на Драматичния театър Пловдив
◊ ПОВЕЧЕ ЗА КНИГАТА
Сборникът „Запазено място” (ИК Жанет 45) включва пет пиеси, съпроводени от предговор за драматургичния свят на автора от театроведа Светлана Панчева. Три от тях са поставяни в различни театри на страната - „Небесна кръчма“ през 2000 г. в Пловдив и Силистра; „Зелено“ през 2002-2008 г. в студентския театър “Алма алтер” в София (играе се седми сезон, 96 представления); „Куче в банята“ през 2004 г. в Драматичен театър – Пловдив. В периода 2000-2007 г. всички пиеси са публикувани в различни литературни издания: “Небесна кръчма” в списание „Проглед“ (1-2, Смолян, 2002); “Зелено” в сборника „Десет номинирани пиеси“ (Плевен, 2002) и в сборника „8 фестивални пиеси“ (Шумен, 2002); “Няма страшно” в сборника „13 фестивални пиеси“ (Шумен, 2003); “Куче в банята” в алманах „Света гора“ (Велико Търново, 2005); “Сметището” в Електронно списание “LiterNet” - 05.08.2007, № 8 (93), и в сборника „Десет номинирани пиеси” (Плевен, 2007).
За "Небесна кръчма"
С неотразимата си актьорска игра, добре конструиран авторски текст и философски отправки „Небесна кръчма” стана хит още при първата си среща с публиката.
Мариана Митева, в. Демокрация, 27 септември 2000
ТОЙ е художник, ТЯ – актриса. Преживяват изпепеляваща любов. На нея й липсва материалната сигурност. Затова емигрира на Запад. Постига я. Но го няма изкуството. Няма я любовта. Ето защо след 10 години се завръща в родината. ТОЙ е останал верен на себе си, макар и съсипан от ръждата на ежедневието. Оттук – проблемът на завръщащите се. Изпратихме ги през 90-те. Сега ги посрещаме. На тях им предстои нова адаптация. Ще я постигнат ли? Ще намерят ли отново пътища към тези, които са оставили тук? Пътищата един към друг? А от тях към другите?
От програмата на спектакъла на Пловдивския драматичен театър, режисьор Пламен Панев
◊ ЗА АВТОРА
Димитър Атанасов е белетрист, драматург и журналист. Роден е на 23 септември 1953 г. в гр. Силистра. Завършил е българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Живее и работи в Пловдив.
Дългогодишен секретар на Клуба на дейците на културата в Пловдив. Бил е зам.-главен редактор на ежедневника в. „Глас“, шеф на екип „Култура“ в ежедневниците в. „Провинция“, в. „Пловдивски новини“ и в. „Вести“. Автор на седмична страница за театър във в. „Вести“ (1999-2001) и в. „Акцент“ (2006-2007). Журналист на свободна практика. Общински съветник. Член на Съюза на българските писатели, Съюза на българските артисти (секция драматургия) и Съюза на българските журналисти. Негови творби са превеждани на английски, италиански, немски, френски, руски, сръбски и турски език.
Автор на книгите: . „Пентакон“, сборник разкази и новели, ДИ „Хр. Г. Данов“, 1988; . „Тарпани“, роман, ДИ „Хр. Г. Данов“, 1992; . „Изкуството като спасение“, автор-съставител, ИК „Вион“, 1996; . „Среднощни портрети“, сборник, ИК „Хермес“, 1996; . „Сметище за надежди“, роман, ИК „Летера“, 1996; . „Милим Божне ле, Коладе ле“, сборник коледни песни, съставител, ИК „LiterNet“, 2004; . „Вернисаж”, стихове, издателство „IМN”, 2007; . „Храм Свети великомъченик Димитър” в Старинен Пловдив”, автор-съставител, ИК „Жанет 45”, 2008; . „Запазено място”, сборник пиеси, ИК „Жанет 45”, 2008.
Носител на наградите: . Голямата награда за белетристика „Южна пролет 1989“ - за дебютната книга „Пентакон“; . Трета награда в националния конкурс за роман на ДИ „Хр. Г. Данов“ (1990) - за романа „Тарпани“; . Наградата „Пловдив“ (1993) - за романа „Тарпани“; . Националната награда „Светлоструй“ (1993) - за романа „Тарпани“; . Номинация за националната литературна награда „Огнище“ (1996) - за романа „Сметище за надежди“; . Номинация в националния конкурс за нова българска драматургия на фондация „Концепция за театър“ (2000) - за пиесата „Зелено“; . Поощрителна награда „Иван Радоев“ (2001) в националния конкурс за българска драматургия на Министерството на културата и ДТ „Иван Радоев“, гр. Плевен - за пиесата „Зелено“; . Голямата награда за драматургия на националните театрални празници Нова българска драма - Шумен (2001) - за пиесата „Зелено“; . Номинация за драматургия на националните театрални празници Нова българска драма - Шумен (2002) - за пиесата „Куче в банята“; . Номинация за драматургия на националните театрални празници Нова българска драма - Шумен (2003) - за пиесата „Няма страшно“; . Награда за драматургия „Одеон“ – Сдружение на артистите “Адаптация”, Пловдив (2005); . Номинация за драматургия в националния конкурс за наградата „Иван Радоев“, Плевен (2007) – за пиесата „Сметището“; . Годишна награда за драматургия на Съюза на българските писатели (2007) - за пиесата „Сметището”.