Отзиви
"Неистински пейзажи" на Лора Русинова
За изложбата в галерия Аросита
Лора Русинова. Неистински пейзажи
Връщането в родината след две десетилетия е като сън за един художник-номад. В съня спомените не подражават на природата.
Спомените се явяват като застинали кадри от някогашен филм. С времето кадрите са изтъняли. Светът извън обсега на ежедневния ни визуален опит е станал неуловим, субтилен. Всяко нещо е на мястото си, но е изгубило свойствената си форма – точно както в днешния наш свят: Водата на Сена изглежда неистинска под светлините на Париж. Токио, гледан от високо, не показва истинския японски пейзаж. Наблюдателят е сложил маска на лицето си, за да преживее пейзажа като истински чрез своето вътрешно зрение.
Наблюдателят може да се опита да затвори пейзажа в кубче и да го запази за себе си. Ала нещата вече са изгубили свойствената си форма, цветовете са избледнели.
Наблюдателят се връща отново към опита да види впоследствие целия, истински пейзаж... реалността... отпечатъка, който човек оставя след себе си и който се наслагва.
Пейзажът е неистински дотам, докъдето човек оставя своите отпечатъци: светлините в Токио, Париж, Сеул, Стокхолм, Ню Йорк. Ярки цветове, силни като цветовете на знамената-послания окачени високо в Хималаите. Човек иска да бъде “там”, а не само “тук”.
Силните цветове на отпечатъка, който човек оставя, се виждат само до под Върха. Върхът (Еверест) е друг пейзаж, който е достъпен и в сънищата, и в мечтите.
Връщането в родината след две десетилетия е като сън за един художник-номад. В съня спомените не подражават на природата.
Спомените се явяват като застинали кадри от някогашен филм. С времето кадрите са изтъняли. Светът извън обсега на ежедневния ни визуален опит е станал неуловим, субтилен. Всяко нещо е на мястото си, но е изгубило свойствената си форма – точно както в днешния наш свят: Водата на Сена изглежда неистинска под светлините на Париж. Токио, гледан от високо, не показва истинския японски пейзаж. Наблюдателят е сложил маска на лицето си, за да преживее пейзажа като истински чрез своето вътрешно зрение.
Наблюдателят може да се опита да затвори пейзажа в кубче и да го запази за себе си. Ала нещата вече са изгубили свойствената си форма, цветовете са избледнели.
Наблюдателят се връща отново към опита да види впоследствие целия, истински пейзаж... реалността... отпечатъка, който човек оставя след себе си и който се наслагва.
Пейзажът е неистински дотам, докъдето човек оставя своите отпечатъци: светлините в Токио, Париж, Сеул, Стокхолм, Ню Йорк. Ярки цветове, силни като цветовете на знамената-послания окачени високо в Хималаите. Човек иска да бъде “там”, а не само “тук”.
Силните цветове на отпечатъка, който човек оставя, се виждат само до под Върха. Върхът (Еверест) е друг пейзаж, който е достъпен и в сънищата, и в мечтите.
Автор:
Красимира Карлсон
Публикация:
12.09.2008 г. 10:02
Етикети:
Посетено:
1282
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/6422-neistinski-peyzazhi-na-lora-rusinova