Не просто бардовски концерт, а същинско шоу със скечове, рецитации и авторски песни сътвори на 23 април Красимир Кунчев в салона на столичното читалище „Николай Хайтов”. Мнозина го знаят и помнят от изявите му в Ловеч по време на тамошния Бардфест; но Краси по-рядко взема (или почти не) участие в други събирания на поети с китара по национални срещи и фиести…
За сметка на това го гледаха и слушаха стотици и хиляди в дните на студентските и кремиковчанските протести през тази тежка зима, последвана от студена пролет, в които той взе дейно участие като истински бард. Защото неговите песни са с директни (но не и плакатни, тъй като стиховете му са много художествени от поетична гледна точка) и конкретни послания и адресати. Те – при все че между тях има и много лирични и дори „кахърни” песни – са социални, граждански, протестни в добрия смисъл на думата.
◊ ОЩЕ ЗА КОНЦЕРТА
Краси е рефлективен поет и пише по актуални и злободневни теми – като се започне с бездуховността и политическата безпътица и си стигне до Кризата и нравствения упадък на обществото.
Освен песните, Краси изпълни със завиден артистизъм свой скеч (дегизиран като улична търговка на книги), епиграми и фейлетони, публикувани в хумористични издания, между които и флагмана на хумора и сатирата - вестник „Стършел”.
Сред песните, които изпя, имаше и някои по стихове на други поети – Иван Николов и Иван Вазов („Средство да нямаш врагове”), но основната част бяха по негови стихове.
Въздействащи и като мелодика и инструментално изпълнение, те бяха приети много добре от присъстващите в залата.
Що се отнася до „отсъстващите”, мога да кажа само, че те бяха и … губещите, за което вината е в съвпадението с други прояви на наши приятели бардове и в други, вероятно уважителни, причини.
Макар че живее и работи в София, Краси досега не е участвал във фестивала Софийски вечери на авторската песен – грешка, която ще бъде поправена още през тази година.
От творчеството
Пълен идиот
Боже, колко простотия трови нашия живот! Как от нея да се скрия - да не стана пълен идиот?
Нямам връзки, нямам име, нито в банката – пари. Всеки иска като виме да ме стиска и дои.
Точки ли за пенсия да трупам? Аз такава участ не желая: дотогава просто ще изкукам или билков чай ще пия в Рая.
Може би на ТЕЛК ще ида, щом търпя такъв живот, та професор някой там да види как съм станал пълен идиот!