Каква е отправната точка при конструирането на един литературен образ? Каква е връзката между автора и героите? Каква е границата между реалните отношения и споделянето им с широката публика? Къде трябва да се ситуира моралът на твореца при създаването на едно произведение? Какво всъщност иска да отключи Мая Вуковска? ...и коя всъщност е Мая Вуковска? – може да разберете, ако присъствате на официалното представяне на Роман-с-ключ.
◊ ЗА АВТОРА
През 2004 г. проф. Ивайло Знеполски, Георги Господинов, Алек Попов и Александър Александров, в качеството си на жури в литературния конкурс за Неиздаван български роман, трябва да определят победителите в конкурса на фондация „Развитие”. Голямата награда си разделят драматургът Теодора Димова (за романа „Майките”), Едвин Сугарев (за стихосбирката "Невъзможните убежища на поезията") и Мая Вуковска (за романа „Unplugged”).
Страняща от светската суета, Мая Вуковска се посвещава на преподавателска дейност и работи върху дисертационния си труд в областта на социолингивстиката. Успоредно с това тя подготви и следващия си роман – "Роман с ключ", представен от издателство "Сиела". Роман с ключ е действително roman-à-clef – предпочитан жанр от много прочути писатели в миналото и днес, сред коиото Оскар Уайлд, Вирджиния Улф, Ерих-Мария Ремарк, Сол Белоу и др. Творбата на Вуковска обаче прекрачва извън познатите литературните стандарти, с оригиналност в изказа и конструкцията, която би допаднала както на публиката, така и на критиката.
За Мая Вуковска писането в никакъв случай не е професия, дори не го определя като свое хоби, а по-скоро като нещо, което изпитва нужда да прави. Първия си роман написва, когато е шестнадесетгодишна. Размирните години обаче се явяват непреодолимо препятствие за издаването му. Мая продължава да пише и по-късно, в епохата на интернет, романите й се радват на голям интерес в киберпространството. За прототипи на героите често използва хора от близкото си обкръжение, които след време се разпознават по страниците на произведенията й. Това, от една страна, се явява преломна точка в отношенията между авторката и част от приятелите й, а от друга, е основното й вдъхновение за Роман-с-ключ.