Издания / премиери
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Представяне на романа "Паякът" от Христо Карастоянов
Премиери на книгата в София и Пловдив
◊ СЪБИТИЕТО
Издателство „Жанет-45” и галериите „Снежана”, София, и U P.A.R.K., Пловдив, сърдечно Ви канят на
представянето на романа „Паякът” от Христо Карастоянов
• София
19.01. (сряда) 2011 г., 18:30 ч.,
Галерия "Снежана", ул. „Денкоглу” 30
. С участието на Димитър Камбуров
• Пловдив
20.01. (четвъртък) 2011 г., 18:00
Галерия U P.A.R.K., ул. „Отец Паисий” 24
. С участието на Владимир Янев
Вход свободен
◊ ЗА АВТОРА
Христо Карастоянов е роден на 22.02.1950 г. в Тополовград. Автор е на 26 книги - белетристика, публицистика и поезия. Романът му "Аутопия: другият път към ада", 2003, е сред първите пет номинирани за наградата на Фондация "Вик" книги, а други негови четири книги са номинирани за наградата на книжарниците "Хеликон". Носител е на ред литературни награди, сред които и първа награда на "Развитие" КДА за непубликуван роман (за книгата му "Смъртта е за предпочитане", 2003), "Златният ланец" за разказ на вестник "Труд", "Чудомир", национална награда за хумористичен разказ. Член е на Съюзa на българските писатели. Женен, има един син и внуци. Живее и работи в Ямбол.
◊ ИЗ РОМАНА "ПАЯКЪТ"
„Аз ви обичам, но това не е ваша работа!“
Райнер Мария Рилке, писмо до една дама
Забеляза я още като влезе в онова кафене на ъгъла срещу опустяващия гаров площад, смути се и след това седна така, че да може да я вижда, без да се върти непрекъснато на стола. И после я гледаше, гледаше...
Беше си поръчал и той нещо, и като се правеше на разсеян, не спираше да я поглежда – отначало крадешком, но после бързо разбра, че момичето не забелязва нищо и никого наоколо, тъй че си я загледа най-откровено. Седеше сама, на масата пред нея имаше кола и чаша кафе, явно двойно и вероятно отдавна вече изстинало... Приличаше уж на делова жена – сигурно заради изисканото черно сако и дискретно разкопчаните три копчета на блузата под сакото – обаче му напомни и на хлапе с ония мили и стърчащи от небрежния кок кичури. Беше странно да е сама точно сега, в този никакъв час и в никаквото кафене пред гарата, но му харесваше. Очите й зад бисерните очила, с рамки като паяжина, сигурно бяха сиви. Сигурно. Сиви като зимно небе или нещо такова: това момиче определено беше истинско паяче. Мислеше си как би могъл да отиде там, на нейната маса, да я заговори учтиво, после да седне на празния стол... до нея, да й каже, че очите й са сиви като зимно небе...
Обаче не беше го правил – не беше заговарял непознати жени. Не помнеше да се е осмелявал някога. Нито във влак, където всички си говорят, нито в кафенета като това, където беше попаднал сега – въобще навсякъде, където всички само това и правят. Дори не и на ония някогашни събирания по тавани и чужди квартири, където се въртяха съскащи магнетофони и разнебитени грамофони и където народът наоколо се сваляше трескаво, само той – не.
Не го направи и сега. А момичето наистина му харесваше. Нямаше представа на колко години е – винаги се беше подсмихвал недоверчиво, когато прочетеше някъде как някой изтърсва с поразителна точност нечия възраст. В такива случаи все си припомняше оня филм, в който следователят разпитваше героинята дали е видяла отрицателния герой – бандит там някакъв, убиец или нещо такова. Тя не му отговори, като наместо това го попита строго на колко години бил издирваният. Ченгето й каза: „Е, на трийсет и една – трийсет и две...“ Жената обаче уточни: „На трийсет и една или на трийсет и две?“ Оня зяпна. И й вика: „Ама какво значение дали на трийсет и една, или на трийсет и две?!“ „Ааа – скара му се жената – страхотно значение има! Защото лично аз между трийсет и първата и трийсет и втората си година преживях десет прекрасни годинки...“ И го изгледа високомерно, и всичко беше наистина смешно, защото актрисата от филма беше изиграла тая инак тъпа сценка толкова изискано, че той дори и сега се усмихна, като си го спомни...
Филмът беше грузински. А на актрисата още й помнеше името. Казваше се Софико Чиаурели.
Жената на оная маса също можеше да е и на двайсет, и на трийсет и две...
Автор:
ИК "Жанет 45"
Публикация:
14.01.2011 г. 18:34
Етикети:
Посетено:
1687
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/11501-predstavyane-na-romana-payakat-ot-hristo-karastoyanov