На 14 март от 18.30 ч. в арт център „Алтера” ще се състои премиера на книгата „Аз, Жустин, или неволите на невинността / Джезуалдо, или неволите на жестокостта” от Ириния Делина.
Драматизация с участието на Александра Гюзелева-Шани и Аврора Тимева. Ще има джаз на живо от Георги Дончев, Росен Захариев, Валентин Геров.
• С участието на авторката Ириния Делина, специално пристигнала от САЩ за премиерата на книгата си. Входът е свободен.
Ириния Делина е поетеса, философ, музикант, сценарист и художник. Автор е на множество стихосбирки, трактати по философия на езика и философия на музиката, проект за театър на интелектуалната чувствителност, изследвания в областта на моделите на съзнанието и квантовата физика. Участва в авангарден научен проект за изследване на вакуума. Живее в Калифорния.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА КНИГАТА
Книгата „Аз, Жустин, или неволите на невинността / Джезуалдо, или неволите на жестокостта” се състои от две части. „Женската” част съчетава в себе си философското есе и поезията, а „мъжката” част е пиеса. Една жена срещу един мъж, едно писане срещу друго писане – един дуел на ръба на съблазняването и оскверняването. Две поеми – едната заредена с експлозиви, а другата с Шекспир.
Първата се опитва да възроди радикалния феминизъм в духа на Люс Иригаре, а втората – да открие маргиналните полагания на мъжкото чрез Шекспир. Авторката се обръща към Жустин на Маркиз дьо Сад и говори за унизената и изгубена женственост. Джезуалдо е владетел, но и майстор на мадригали, музикант, Шекспиров меланхолик. Присъствието на простонародните персонажи Вини и Луцио във втората част допуска тя да бъде четена и като шекспировска реплика към „Розенкранц и Гилденщерн са мъртви” на Том Стопард.
Книгата е двуезична – на български и на английски.
„Много жени пишат в традицията на феминизма, но Ириния Делина постига нещо много рядко: тя създава нови възгледи, връщайки се към изворите на модерното писане и играейки ролята на женски медальон върху великата мъжка традиция.” Кнут Йодегорд – президент на Норвежката академия за литература
„Моцарт, облечен в думи... Това не е текст, а отмъщение, вдъхновено разочарование от клишетата, които чрез мъжа управляват жените и тяхната женственост.” Лори-Елизабет Фернс – литературен критик