Издания / премиери
Премиера на стихосбирката "Незрима светлина"
Съвременна българска поезия
◊ СЪБИТИЕТО
Премиера на „Незрима светлина” - новата стихосбирка на поетесата Анелия Янковска-Сенгалевич
Новата стихосбирка на Анелия Янковска-Сенгалевич ще бъде представена на 15.03.2011 г. (вторник) от 18.00 ч. в Столична библиотека − пиано-бар.
Последното произведение на поетесата „Незрима светлина” ще бъде представено от литературния критик Благовеста Касабова, от актрисата Йорданка Кузманова в музикален съпровод на проф. Богдана Попова.
◊ ЗА КНИГАТА
„Искрена изповедност, бистрота на езика и чувството, пастелна мекота на образа бликат в новата стихосбирка на Анелия Янковска-Сенгалевич „Незрима светлина“ и обгръщат с оживотворяваща обич стихотворенията, посветени на хората, оставили следа в живота на авторката – казва Благовеста Касабова. Завладяна от темата за любовта, поетесата се опитва да обхване нейната многопластовост в четири цикъла: „Родени за любов“, „Когато сме двама“, „Да помълчим и да говорим“ и „Силата на любовта“.
Ранима и изстрадана, поезията на Анелия Янковска носи ясни послания за трудното ни, объркано в ценностите си ежедневие: глътка жива вода от детството може да възроди света; две души се сливат неразривно не в страстта на влюбването, а в изпитаната в горнилото на живота обич; майчината сянка се вгражда в моста, свързващ миналото с бъдещето; любовта към ближния и онази любов, която като незрима светлина препълва битието ни, е извор на надежда и в отвъдното. В поетическите образи трепти пламъчето на светлия говор, на човечността. Тук присъства и вълнението от красотата на българската природа с морските вълни, със зелените хълмове, с „езерото с небесна повърхност“...
Илюстрациите на Тихомир Тодоров допълват деликатната красота на поетичната атмосфера и допринасят за елегантното оформление на стихосбирката.
◊ ЗА АВТОРА
Анелия Янковска-Сенгалевич е член на Съюза на българските писатели. Завършила е СУ „Св. Климент Охридски”, специалност „Българска филология”.
Носител е на първа награда и златен медал от национален студентски конкурс за поезия „Димчо Дебелянов” – гр. Копривщица, 1977, награда от VII Национален конкурс за поезия „Веселин Ханчев”, 1990 и от II Национален конкурс за учители „Васил Карагьозов”, 2010.
„Незрима светлина” е нейната четвърта издадена книга.
◊ ОЩЕ ЗА СТИХОСБИРКАТА
„Има в тази книга стихотворение на Анелия Янковска-Сенгалевич, което започва така:
Върху крилете на гълъб моето детство се връща...
Не на крилете на стремителния орел, не с високата песен на сладкопойната чучулига – срещам отново носталгичните изповеди на Анелия, затрептели с крилете на кроткия гълъб, прелитащ от покрив на покрив, от един електрически стълб до друг, от спомен на спомен... Една добродушна, галеща въздуха птица, преминаваща през всяко детство като символ на доброта, ведро спокойствие и крилата интимност. Като че ли авторката не се е променила много от преди – същата искрена изповедност, същата бистрота на езика и чувството... Усещат се, разбира се, и парещите прашинки на житейските болки и разочарования, довеяни от годините, но близостта с творческото начало не е изчезнала.
А защо изричам тази дума – отново? Защото прочетох първите гълъбови изповеди на тази авторка някъде преди малко повече от четвърт век. И това се случи в ученическото списание „Родна реч“, където аз, доскорошен студент, посрещах с привидна редакторска строгост юношите поети и между тях – осмокласничката Анелия Янковска...
Сега едва ли мога да си спомня, дори с приблизителна точност, първите нейни стихове. Но е останал в мен техният мек светлик, тяхното вълнение от красотата на българската природа, доброто чувство към близките хора...
Днес, разгръщайки нейната нова стихосбирка, долавям, че споменатият вече гълъб размахва криле в същите видими от всички небеса. Нищо, че небето не винаги е ведросиньо, нищо, че понякога прииждат тъмни облаци. Все пак:
И само между облаците спряло,
парче небе все още се синее,
така дълбоко и прозрачно ясно,
като тунел, препълнен милостиво
от някаква незрима светлина.
От същата „незрима светлина“ са докоснати и нейните стихотворения, посветени на майката, цял живот криеща сълзите си, и на сломения от инфаркт баща, на любимия съпруг, на порасналия син, на всички хора, оставили следа в живота й.
Неведнъж тя се вълнува от морските вълни, от зелените хълмове или от „езерото с небесна повърхност“, от двете сенки, които „разделиха си братски двата различни пътя“ – изобщо нейният лиричен свят, както вече споменах, е добродушен, прост и ясен.
Авторката се стреми да постигне пастелна мекота на образа и на чувството:
А гласът ми е камъче, устремено към дъното лунно
и, невидима, лодката плува по небесна повърхност.
Има в тези стихове далечно напомняне на пасторалния Никола Ракитин, или даже искрици от „Сън за щастие“ на Пенчо Славейков, например. Но само напомняне – тази неголяма стихосбирка прилича преди всичко на своята авторка. И в никакъв случай (за добро или за зло) не забелязваме амбицията да се следва сегашната поетическа мода, в която неяснотата често пъти е самоцел...
Ето още един пример за такава ведра яснота на чувството:
До шибоя яростно лумнал, тънкостебла и росна те слушам.
Думите почти ме пречупват в делничната си гъвкавост.
Как да ти кажа внимателно – мълчалив си съвсем достатъчен.
Пеят в мен щури косове, сякаш съм вишна през облаци.
Поетическите образи в тази тънка стихосбирка едва ли ще смаят някой литературен специалист, но в тях трепти пламъчето на светлия говор, на искреното споделяне, на човечността.
Да помълчим над тази стихосбирка и след това – да поговорим. Сигурно ще има защо.”
Георги Константинов за стихосбирката „Незрима Светлина” (предговор)
Автор:
Ваня Бижева
Публикация:
14.03.2011 г. 15:22
Етикети:
Посетено:
1431
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/11874-premiera-na-stihosbirkata-nezrima-svetlina