Отвори меню с раздели
Меню

Последни новини

След-и
28.03.2008 г. 07:35
Зденка Тодорова представи новата си книга "Светилища, разделени с граница"
Среща от поредицата "Вечери на кръста"
Обратно
◊ СЪБИТИЕТО

На 27 март 2008 г. в столичното читалище „Пенчо Славейков” при голям интерес известната правозащитничка, поетеса и журналистка Зденка Тодорова – председател на Хелзинкския комитет за защита правата и свободите на българите в Сърбия, представи последната си засега книга "Светилища, разделени с граница".

Срещата бе от поредицата „Вечери на кръста” и бе водена от писателя Петър Софрониев.

Написването на тази книга, пише авторката в своя послеслов, е плод на дългогодишна работа, в рамките на която през 2003 г. бе издадена книгата „Докосване до духовните светилища в Западните покрайнини”. В нея за пръв път на едно място е събрана ценна информация за църквите и манастирите в региона. След бързото изчерпване на тиража осъщественото ново издание е допълнено с нови данни. В него е включена информация не само за църквите и манастирите, но и за оброчните кръстове, килийните училища и свещените (наричани още „миросани” или „кръстати”) дървета. Включени са нови снимки и исторически важни факти от миналото на Западните покрайнини, откъснати от България по силата на Ньойския мирен договор през 1919 г.

В разговора след представянето на книгата се включиха мнозина от присъстващите, които взеха отношение по повдигнатите въпроси. Тя не скри искреното си учудване от просръбските настроения на част от българското общество (особено след обявяването и признаването от страна на България на независимостта на Косово) и припомни накратко престъпленията на сръбския режим по времето на Милошевич срещу съседните на Сърбия държави и народи, както и перманентната антибългарска сръбска политика срещу нашите сънародници в Западните покрайнини, чиито деца и до ден-днешен изучават майчиния си език само по два часа седмично.

Борбата за българския език продължава и днес. В Босилеград има 2 малки паралелки, в които се учи на български език, което не е много, но дава възможност на сънародниците ни да запишат децата си там и да продължават да настояват българският език да присъства в училищата. Въпросът обаче не е учебниците да са написани на български, защото ако са с просръбски дух, със съответните манипулации и дезинформации, полза всъщност няма да има. Защо децата да учат българската история, написана според сръбските изисквания и норми?

Положението на българите и днес е толкова трагично, колкото по времето на покойния Слободан Милошевич. Вследствие на асимилационната политика голяма част от българите са с обезличено самосъзнание. Мнозина са завършили сръбски университети, което също е допринесло за обезличаването. Някои от сънародниците ни не виждат смисъл в опазването на българското си самосъзнание, а други се декларират като сърби, за да получат някакви привилегии.

Зденка Тодорова призова по-малко да се леят сълзи за Сърбия, защото тя заслужи това, което сама предизвика след 4 несправедливи войни и извършени жестоки престъпления в Хърватска, Босна, Косово. И днес тя продължава да асимилира и разединява българското малцинство.

Авторката бе поздравена от присъстващите на срещата поети Георги Драмбозов, Любомира Кръстева, Валентина Михайлова, Детелина Павлова и Славимир Генчев.


◊ ПОВЕЧЕ ЗА КНИГАТА

Книгата е част от проекта за Документационен център на българите в Сърбия, чиято основна цел е да събира и съхранява документи, свързани с историята и културата на българите от този край. В книгата обаче става дума не само за земите, включени в територията на днешна Сърбия. Наблюденията на авторката върху трите района - Годеч, Драгоман и Трън (в първото издание), в новата книга са разширени с още една близка до Цариброд община – Своге. Целта е да се осветли духовното единение между българите от едната и другата страна на границата, да се покаже, че те винаги са били едно цяло и че границата, след като ги е разделила физически, не ги е разделила духовно.
 
В "Светилища, разделени с граница" се съдържа неизвестна за съвременния български читател интересна и полезна историческа и етнографска информация за „перлата на Поермието” - Погановския манастир "Св. Йоан Богослов" (за един от неговите ктитори според някои автори се счита самият Кракра Пернишки), за Царибродската църква „Успение на Пресвета Богородица”, за манастира „Св. Кирик и Юлита”, за манастирите в Трънско и Драгоманско, в Годеч и Своге…

Зденка Тодорова разказва за църквите и манастирите с много любов, но и с болка заради тяхното запустение, рушене и поругаване, вина за което имат както асимилаторската политика на сръбските власти, така и парадоксалната (поне на пръв поглед!) незаинтересованост на официалните български институции и на Българската православна църква (досега български свещеник не е посетил този район, за да отслужи на български поне една литургия по повод Гергьовден или Великден) за съдбата на нашите сънародници в Западните покрайнини. Подкрепата с книги, учебници, танцови ансамбли и хорове не е достатъчна, изтъкна г-жа Тодорова. Тя разказа и за инициативите и дейността на Хелзинкския комитет за защита правата и свободите на българите в Сърбия.


◊ ЗА АВТОРКАТА

Зденка Тодорова е родена на 21 март 1960 г. в Цариброд, където получава основно и средно образование на майчин български език. Завършва българска филология в Белградския университет. Като дипломиран филолог известно време работи в литературно списание „МОСТ” в Ниш.

През 1990 г. участва в създаването на Демократичния съюз на българите в Югославия (ДСБЮ). През 1997 г. създава правозащитната организация "Хелзинкски комитет за защита правата и свободите на българите в Югославия", чийто председател e.

Автор е на четири книги – „Венчална рокля” (поезия), „Ябълка в килия” (публицистика), „Докосване до духовните светилища в Западните покрайнини” и „Взривената памет” (история и краезнание), както и на документалния филм „Докъдето погледът стига”.
Автор:
Славимир Генчев
Публикация:
28.03.2008 г. 07:35
Коментирай във Фейсбук
Етикети:
Зденка Тодорова
Посетено:
1282
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/5538-zdenka-todorova-predstavi-novata-si-kniga-svetilishta-razdeleni-s-granitsa
Обратно