Интервю

Здравко Попов: Чудомир беше праведник, Константин Павлов е гений

Писателят Здравко Попов е новият носител на наградата "Чудомир"

Здравко Попов: Чудомир беше праведник, Константин Павлов е гений


◊ ВИЗИТКА

Писателят Здравко Попов е новият носител на наградата "Чудомир", която се присъжда за разказа му "Махмурлук", публикуван във в. "Стършел".

На външен вид е сдържан и дори хладен човек, който едва ли може да има нещо общо с хумора. Самият той твърди, че създава лъжливо впечатление и му липсват четири бири, за да разкрие истинското си Аз.

Здравко Попов е завършил българска филология, работил е като журналист, като библиотекар, като частник-дърводелец. Пловдивчанин. Негови приятели са известни пловдивски поети и художници, сред тях и покойният вече Георги Божилов-Слона, с когото имат много приключения. Твърди, че се е женил 3-4 пъти повече от проф. Огнян Сапарев.

Твърди също, че е автор на 8 сборника с хумористични разкази, които имат такива заглавия: "Акорди извън клавиатурата", "Кон на втория етаж", "Големият маратон", "Заливът Спенсър", "Крахът на Роко Железния", "Среща преди потопа" и "Хищникът Коцев", с която печели наградата "Пловдив". Освен това е превел от френски четири романа. Сега работи усилено върху книгата на живота си - "Енциклопедия на смешното и любопитното в древна Гърция".


◊ ИНТЕРВЮ С ПИСАТЕЛЯ

- Кои са майсторите-хумористи, при които сте чиракували, г-н Попов?
- Много съм се възхищавал от Реймънд Чандлър, О'Хенри, донякъде от Удхаус, макар че той иска на всяка цена да разсмее...

- Какъв тип е Вашият хумор?
- Случаен.

- Къде сте търсили вдъхновение за своите смешни разкази? Пловдив е известен със своята артистична бохема...
- Да, в продължение на доста години бяхме неразделни и денем, и нощем с Георги Божилов, той беше много по-остроумен от мен човек; изобщо забелязвам, че моите приятели много по-бързо и остроумно от мен откликват на ситуациите...

- В такъв случай, ролята на писателя-хуморист не се ли изчерпва с това да слухти и да запомня шегите на сътрапезниците си, а после да ги опише?

- Не... Аз се надявам както си вървя и нещо да ми хрумне. Може да е ирационално като обстановка и звучене, но на мен ми върши работа. Същото съм го забелязал при поета Константин Павлов, макар че той е от несравнимо по-голяма величина - той е единственият българин, когото бих признал за гений, той е недостижим... Неговият маниер е такъв - той създава една налудничава, шантава обстановка, крайна абстрактност, но изказана с най-простите думи, убедителна. Никой наш поет не го умее това...

- Кое е най-смешното нещо, което Ви се е случвало?
- Да, по-рано, като бяхме млади, имахме непрекъснато приключения с разни мацки и беше много смешно, но историите не стават за публикуване.

- Срещали ли сте се с Чудомир?
- Не, не се познавахме с Чудомир. Но моето почитание към този човек не е никак подправено. Преди всичко, той е от една друга порода българи, вече изчезнала: те са имали една праведност, на такива хора е можело да им се вярва. Сега такива понятия като благородство, достойнство нищо не говорят на днешните българи. Ако споменеш "доброта", ще те помислят за ненормален. Ако те видят да четеш книга, както на мен се бе случило, те питат дали си добре.

- Възможно ли е и днес да се открият около нас описаните от Чудомир герои?
- Както казах, Чудомир е преди всичко праведник. И неговите персонажи, макар да са негативни и карикатурни, те в никакъв случай не приличат на днешните чудовища и изверги, каквито се навъдиха напоследък.

- За какво става дума в наградения Ви разказ с многозначителното заглавие "Махмурлук"?
- О, това е една твърде смешна история за трима съдии, които след работа се почерпват, а на сутринта водят любопитни диалози с ответниците по делата...

Автор:
Петър Марчев
Публикация:
27.03.2008 г. 16:53
Посетено:
3584
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/5533-zdravko-popov-chudomir-beshe-pravednik-konstantin-pavlov-e-geniy