Сцена / екран / ефир
21.11.2009 г. 02:52
Иван Черкелов, Иван Станев и Любомир Младенов показват нови ленти
Меню
Търсачка | Вход
Грешка
Прави се опит за свързване със сайта...
Грешка
Моля, изчакайте няколко секунди, докато страницата се презареди...
Последни новини
Изложби
20.11.2009 г. 22:09
30 графични произведения - офорт, литография и акватинта
Музика
20.11.2009 г. 21:54
В рамките на Трети фестивал „Изкуството на Барока"
Издания / премиери
20.11.2009 г. 20:54
Съвременна българска проза
Награди
20.11.2009 г. 20:06
За превод на съвременен роман от английски на български език
Изложби
20.11.2009 г. 12:50
По случай 60-тата годишнина на художника
След-и
20.11.2009 г. 10:38
Вечер на Благовеста Касабова на "Кръста"
Музика
19.11.2009 г. 23:32
Нов симфоничен оркестър пред голямо европейско турне с рок-операта "Ескалибур"
Научни форуми
19.11.2009 г. 23:05
Варна, 21-22 ноември 2009 г.
Изложби
19.11.2009 г. 17:18
По повод 70 години от рождението на художника
Къща на кея, 1988
◊ СЪБИТИЕТО
Съюзът на българските художници представя
Изложба на Марко Монев (1939-2004)
ул. „Шипка” 6, етаж 1
20 ноември – 10 декември 2009
откриване 20 ноември (петък) от 18 ч.
Ретроспективна изложба по повод 70 години от рождението на художника
◊ ЗА ХУДОЖНИКА
Преди пет години Марко Монев – без време - си отиде от тази земя. Сега той се завръща с една представителна изложба, в която са събрани голяма част от неговите творби. И става ясно – той е жив в тях, чрез тях, жив за българското изкуство и за всички, които го ценят и обичат. И още нещо. Пред картините на Марко Монев усещаш, че в коментара си не можеш, нямаш право да бъдеш ефектно красноречив и многословен. Че за да чуеш гласа на художника, трябва да си смирен и съсредоточен. Че за творчеството му трябва да се опиташ да говориш така, както той го правеше – просто, естествено и от сърце.
За четири десетилетия в българското изкуство Марко Монев се утвърди като майстор на живописния пейзаж – със своя чувствителност и свой възглед. Първите му работи датират от 60-те години, когато след идеологическите деформации на предишния период автономията на пейзажния жанр беше реабилитирана. Тогава обновителните процеси привлякоха към пейзажа много млади художници. Те виждаха в него територия, свободна от сюжетност и в духа на модерната традиция търсеха там отглас на своите артистични вълнения. Но Марко Монев остана в пейзажа и след това, когато за повечето художници той вече не представляваше интерес и се превърна в периферна зона. Марко Монев не измени на пейзажа, защото за него той в най-чист вид олицетворяваше връзката на художника със света, който го обкръжава.
Затова, може би, в пейзажите на Марко Монев винаги чувстваме някаква особена съзерцателност и тиха философичност. Наглед неговите пейзажи са съвсем обикновени, но в тях неизменно присъства далечен втори план. Пространството, особено в зрелия му период, поразява с едно почти сюрреалистично внушение. В панорамата на българския пейзаж от втората половина на 20. век Марко Монев има своето заслужено място – с тази неповторима емоционална мекота и стаена мисловност.
Три водещи теми се открояват в пейзажната живопис на художника: водата – Дунава, и морето, градът - Русе, със старинната си архитектура, Париж, Петербург, и селските мотиви и природни терени. Тук се налага да излезем от личното пространство на Марко Монев и да се опитаме да скицираме груповия портрет на русенци. Защото през 70-те години вече устойчиво се заговори за русенската група на художниците и дори за русенска школа.
На фона на общата картина на българската живопис от онези години русенци се отделяха с пристрастие към камерните жанрове и най-вече към пейзажа. В пейзажа те избягваха външното и показно атрактивното, агресията на цвета и радикалните перспективи. Техните работи подкупваха с интимност, с благородно приглушени гами и съзерцателни състояния. И макар всеки да имаше свой профил, откривахме толкова съзвучия в картините на Веселин Парушев и Стефан Кацаров, Цвятко Цветков и Никифор Цонев, у Василка Монева и Ради Неделчев. Без да забравяме по-възрастните Димитър Хинков, Кирил Станчев, Петър Попов.
В тази компания Марко Монев бързо намира своето място. Макар и не русенец по рождение.
Марко Монев не беше щедър на думи и не сме говорили много за Париж. Но парижките му пейзажи ме карат да си спомня за великия Шагал, който не веднъж се е признавал в любов към този град заради неговата особена „светлина – свобода”.
Друг камерен жанр, в който художникът се изявява, е интериорът. Привлечени от интериора, в който виждат завещание от европейските модернисти, мнозина русенци, а и не само те, в онези години рисуват ателиета, прозорци, артистични натюрморти. През 70-те години и Марко Монев има такъв цикъл, изпълнен в наситена тъмночервена гама, с необичайна за него пастьозност. Налице е една търсена, подчертана условност за постигане на сгъстена емоционална атмосфера. Особено внимание заслужава неговият „Антракт” – една композиция от пултове и пюпитри, в която продължава да звучи музиката. Нестандартно решение е и „Крипта”, в която художникът се е опитал да изрази особената духовна среда на току-що открития в София иконен музей.
Художникът не възприемаше себе си като портретист, въпреки че отделни работи показват занимания и в този жанр, той прави серия портрети на свои близки – единични и групови, през годините. Защото той остана в пейзажа – истинското убежище за неговия личен свят. И защото в изкуството беше избрал най-трудния път – пътя към себе си.
Биографични данни:
Марко Монев живее години наред в Русе. Негово непрестанно вдъхновение е реката, брегът на Дунав, градския пейзаж. От 1964 г. участва във всички изложби на Съюза на българските художници както и в репрезантативни изложби в чужбина.
Събития:
1975 – София, изложба на ул. „Шипка” 6;
1977 – специализация в Париж;
1977 – изложба в Българския културен институт в Берлин;
1977 – Пловдив, изложба в галерия „България”;
1989 – Русе, изложбена зала на СБХ;
1990 – София, галерия „Арт 36”;
1992 – София, галерия „Кристина”;
1997 – Русе, галерия „Аруид”;
1999 – Русе, галерия „VIP”.
◊ СЪБИТИЕТО
Съюзът на българските художници представя
Изложба на Марко Монев (1939-2004)
ул. „Шипка” 6, етаж 1
20 ноември – 10 декември 2009
откриване 20 ноември (петък) от 18 ч.
Ретроспективна изложба по повод 70 години от рождението на художника
◊ ЗА ХУДОЖНИКА
Преди пет години Марко Монев – без време - си отиде от тази земя. Сега той се завръща с една представителна изложба, в която са събрани голяма част от неговите творби. И става ясно – той е жив в тях, чрез тях, жив за българското изкуство и за всички, които го ценят и обичат. И още нещо. Пред картините на Марко Монев усещаш, че в коментара си не можеш, нямаш право да бъдеш ефектно красноречив и многословен. Че за да чуеш гласа на художника, трябва да си смирен и съсредоточен. Че за творчеството му трябва да се опиташ да говориш така, както той го правеше – просто, естествено и от сърце.
За четири десетилетия в българското изкуство Марко Монев се утвърди като майстор на живописния пейзаж – със своя чувствителност и свой възглед. Първите му работи датират от 60-те години, когато след идеологическите деформации на предишния период автономията на пейзажния жанр беше реабилитирана. Тогава обновителните процеси привлякоха към пейзажа много млади художници. Те виждаха в него територия, свободна от сюжетност и в духа на модерната традиция търсеха там отглас на своите артистични вълнения. Но Марко Монев остана в пейзажа и след това, когато за повечето художници той вече не представляваше интерес и се превърна в периферна зона. Марко Монев не измени на пейзажа, защото за него той в най-чист вид олицетворяваше връзката на художника със света, който го обкръжава.
Затова, може би, в пейзажите на Марко Монев винаги чувстваме някаква особена съзерцателност и тиха философичност. Наглед неговите пейзажи са съвсем обикновени, но в тях неизменно присъства далечен втори план. Пространството, особено в зрелия му период, поразява с едно почти сюрреалистично внушение. В панорамата на българския пейзаж от втората половина на 20. век Марко Монев има своето заслужено място – с тази неповторима емоционална мекота и стаена мисловност.
Три водещи теми се открояват в пейзажната живопис на художника: водата – Дунава, и морето, градът - Русе, със старинната си архитектура, Париж, Петербург, и селските мотиви и природни терени. Тук се налага да излезем от личното пространство на Марко Монев и да се опитаме да скицираме груповия портрет на русенци. Защото през 70-те години вече устойчиво се заговори за русенската група на художниците и дори за русенска школа.
На фона на общата картина на българската живопис от онези години русенци се отделяха с пристрастие към камерните жанрове и най-вече към пейзажа. В пейзажа те избягваха външното и показно атрактивното, агресията на цвета и радикалните перспективи. Техните работи подкупваха с интимност, с благородно приглушени гами и съзерцателни състояния. И макар всеки да имаше свой профил, откривахме толкова съзвучия в картините на Веселин Парушев и Стефан Кацаров, Цвятко Цветков и Никифор Цонев, у Василка Монева и Ради Неделчев. Без да забравяме по-възрастните Димитър Хинков, Кирил Станчев, Петър Попов.
В тази компания Марко Монев бързо намира своето място. Макар и не русенец по рождение.
Марко Монев не беше щедър на думи и не сме говорили много за Париж. Но парижките му пейзажи ме карат да си спомня за великия Шагал, който не веднъж се е признавал в любов към този град заради неговата особена „светлина – свобода”.
Друг камерен жанр, в който художникът се изявява, е интериорът. Привлечени от интериора, в който виждат завещание от европейските модернисти, мнозина русенци, а и не само те, в онези години рисуват ателиета, прозорци, артистични натюрморти. През 70-те години и Марко Монев има такъв цикъл, изпълнен в наситена тъмночервена гама, с необичайна за него пастьозност. Налице е една търсена, подчертана условност за постигане на сгъстена емоционална атмосфера. Особено внимание заслужава неговият „Антракт” – една композиция от пултове и пюпитри, в която продължава да звучи музиката. Нестандартно решение е и „Крипта”, в която художникът се е опитал да изрази особената духовна среда на току-що открития в София иконен музей.
Художникът не възприемаше себе си като портретист, въпреки че отделни работи показват занимания и в този жанр, той прави серия портрети на свои близки – единични и групови, през годините. Защото той остана в пейзажа – истинското убежище за неговия личен свят. И защото в изкуството беше избрал най-трудния път – пътя към себе си.
Ружа Маринска
Биографични данни:
Марко Монев живее години наред в Русе. Негово непрестанно вдъхновение е реката, брегът на Дунав, градския пейзаж. От 1964 г. участва във всички изложби на Съюза на българските художници както и в репрезантативни изложби в чужбина.
Събития:
1975 – София, изложба на ул. „Шипка” 6;
1977 – специализация в Париж;
1977 – изложба в Българския културен институт в Берлин;
1977 – Пловдив, изложба в галерия „България”;
1989 – Русе, изложбена зала на СБХ;
1990 – София, галерия „Арт 36”;
1992 – София, галерия „Кристина”;
1997 – Русе, галерия „Аруид”;
1999 – Русе, галерия „VIP”.
Автор:
СБХ
Публикация:
19.11.2009 г. 17:18
Етикети:
Посетено:
1206
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/8908-izlozhba-na-marko-monev-1939-2004-na-shipka-6
Интервю
19.11.2009 г. 16:47
100 години от рождението на Никола Вапцаров
Издания / премиери
19.11.2009 г. 16:37
Интервюта с бележити граждани на Пловдив