Литературен критик с характер

◊ СЪБИТИЕТО

На 19 ноември 2009 в салона на столичното читалище „Пенчо Славейков” на "Кръста" в кв. „Лозенец” се състоя честване на литературния критик Благовеста Касабова. Салонът се оказа малък, за да побере нейните колеги, приятели, близки и почитатели. Вечерта бе водена от поетесата Романьола Мирославова, а слово за юбилярката произнесе поетът Евтим Евтимов.

„За разлика от други критици тя пишеше не само положителни отзиви за отделни книги, но си позволяваше да критикува редица мастити величия”… „Докато някои мастити мъже в тази област пишеха елейно за тези, които заемаха важни постове в литературата, тя ги отричаше със своето присъствие и им казваше истината в очите. Едни бяха народни деятели на културата, други – активни борци против фашизма, трети носеха на гърдите си тежки ордени…” „Тя държеше в ръцете си само едно талантливо перо и таланта да обича само стойностни творби, без да се ръководи от това кой какъв пост заема в йерархията.”

И в момента Благовеста Касабова е един от най-активните ни литературни критици, като обект на талантливото й перо е съвременната българска литература.

В книгата си „Другата страна на медала” Касабова не се поколебава да подложи на сурова оценка или преоценка творбите на някои смятани за мастити писатели, посочвайки, че някои от книгите им са остарели, а в новите им приличат на въздишки по нещо „минало и неотминало”.


◊ ПОВЕЧЕ

Из творчеството на Благовеста Касабова

Ето какво пише тя за прословутия роман на Антон Дончев „Време разделно”: „Настъпилите социални и политически промени у нас в края на миналия век наложиха преоценяване на художествените критерии. Заговори се за нов прочит на нашумели произведения от съвременната ни литература. И аз реших да разгърна наново някои от най-известните исторически романи, създадени по времето на т.нар. “тоталиризъм”. И така повторно потънах в страниците на “Цената на златото” на Генчо Стоев, “Случаят Джем” на Вера Мутафчиева и “Време разделно” на Антон Дончев.

Що се отнася до първите два романа сегашните ми оценки не се разминават с тези от преди. Но докато четях романа на Антон Дончев, изпитах дълбоко разочарование и от историческата му достоверност, и от художествените му качества. И най-вече от самата себе си - с какви критерии съм го оценявала на времето! Или може би неволно съм се поддала на голямото въздействие на едноименния филм, направен по негов сценарий.

Сега ми се струва, че романът “Време разделно” далеч не заслужава славата, която по инерция продължава да му се приписва. Та той има съвсем бедничък сюжет, от който не може да се изгради мащабно литературно произведение, какъвто е замисълът на автора. Или, с други думи, писателят не е развил сюжета, останал е само до темата.

За потурчването на родопските българи можем да прочетем в много летописи, хроники, легенди, предания, народни песни. Нищо ново не е прибавено. Антон Дончев, по всичко личи, е ползвал летописа на поп Методи Драгинов за потурчването на чепинските българи. Този летопис обаче, според историците, е заимстван от Беловския летопис. Достоверността му е оспорвана още на времето от проф. Марин Дринов и Константин Иречек, а в наши дни от мнозина специалисти между които и Илия Тодоров. И тримата се съмняват, че ръкописът е автентичен, тъй като езикът, на който е написан, се разминава с историческото време. Така че Антон Дончев е направил своя литературна компилация от компилацията на Методи Драгинов и се е получила манджа с грозде, както казват хората.”


◊ ЗА ЮБИЛЯРКАТА

Благовеста Касабова е родена в Козлодуй. Завършва Девическа гимназия в Плевен и българска филология в СУ "Климент Охридски". Дълги години работи като редактор в издателство "Народна младеж". Сега е първи заместник-главен редактор в литературния вестник "Новият Пулс". Публикува многобройни литературно-критически и публицистични материали в литературния и периодичния печат. Автор е на повече от 15 книги, между които "Калина Малина" (1970), "Трайко Симеонов" (1982), "Първообраз на света" (1990), "Богородица на свободата" (за Баба Тонка Обретенова; 1990), "Ръми в душата ми" (за Мара Белчева; 1995), "Попътни размисли" (1999), "Чудотворката" (2000; за Фани Попова-Мутафова, авторка на знаменити исторически романи, член на културно-просветното дружество Българска орда и поради това осъдена от „народния” съд след 9.ІХ.1944 г. на 12 години затвор, като е редно да се знае, че в тройката съдии водещ е бил поетът Веселин Андреев, който се самоуби след 10 ноември 1989 г.), "Днес и преди" (2000), "Минало неотминало" (2000), "Неделна книга. Преживелици" (2006; в съавторство с Нина Андонова), „Другата страна на медала” (2008) „Ръми в душата ми” (второ допълнено и преработено издание, 2009).