Интервю
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Мая Вапцарова: Най-важното се съдържа в смисъла на думата "вяра"
100 години от рождението на Никола Вапцаров
◊ СЪБИТИЕТО
През декември се навършват 100 години от рождението на Никола Вапцаров, единственият българин – носител на Световната награда за мир. Човекът, който влезе в открит двубой с грохналия, озлобен, абсурден и антихуманен свят и който осветли с цената на живота си значимостта на идеите, за които живя. Човекът, който в тази своя епична борба остана съизмерим само с делото и поезията на Ботев.
Точно в годината и в месеца на тази светла дата (декември) кърджалийското книжовно средище, носещо гордо името на забележителния ни поет-антифашист навършва 50 години от своето създаване. Първата проява, която организира по случай тези две годишнини Регионална библиотека “Н. Й. Вапцаров” - Кърджали е среща разговор с племенницата на поета – Мая Вапцарова, както и представяне на най-новата й книга “Дневник за дневника”. Книгата е своеобразен задочен диалог между нея и нейния чичо, базиран на ученическите размисли и откровения, оставени от тогавашния курсант във Морското училище във Варна. Юбилейната среща ще се проведе на 20.11.2009 от 17.30 ч. в кърджалийския Военен клуб.
◊ ВИЗИТКА
Мая Вапцарова е родена на 7 юли 1944 г. в Банско. Завършила е кинорежисура в класа на Мак Карой и Сабо Ищван в Будапеща. Носител е на орден “Св. св. Кирил и Методий” І степен. Авторка е на няколко книги и на повече от 100 документални и игрални филма, някои от които са посветени на именития ни поет. Член е на Съвета за електронни медии. Дебютът й в киното е посрещнат с много голям интерес на международния екран и печели "Златен дукат" на кинофестивала в Манхайм. Нещо, което по-нататък не се е случило с нито един български филм. През декември ще покаже и най-новия си документално-художествен филм “Ти помниш ли”, в който ролята на Вапцаров играе Георги Златарев.
◊ ИНТЕРВЮ
- Какъв щрих добавя към биографията на Вапцаров книгата ви “Дневник за дневника”, г-жо Вапцарова?
- Книгата е вид диалог с ученическия дневник на Вапцаров, но поглеждане в една друга плоскост към обвързване на чисто земното, социалното му битие с това на националните му възгледи. Опитвам се да го представя такъв, какъвто е, но от гледна точка на нашето съвремие и на всичко преживяно по време на прехода. Затова смятам, че книгата се превърна в един своеобразен мост между времето, в което той живя и твори, и днешната действителност.
- Може би и като един вид продължение на неговата вяра в бъдещето…
- Наистина най-важното, което е искал да ни каже се съдържа в смисъла на думата "вяра", макар че основният код от едноименното му стихотворение още не е разгадан от нашето съвремие. За някои вярата е религия, за други - и морал, за трети - проста житейска мъдрост. Изобщо константата на живота, нашият духовен отпечатък. Макар че никой не знае какво е точно: чувство ли е, състояние ли е. Не знам дали някога ще разберем какво означава това чувство, което изстрелва чак в Космоса. Заради което "човекът би влязъл във взривна ракета,/ самичък би търсил в простора далечна планета”.
- В излязлата наскоро балканска поетична антология Вапцаров е записан като македонски поет. В сайта на Британската библиотека - също.Това поправимо ли е?
- Въпросната антология излезе през месец март тази година с благословията на Външното ни министерство и по-специално с подписа на Соломон Паси. Това, което успяхме да направим на среща в Европейският съюз в Брюксел е поне да извадим името на Вапцаров от интернет сайта на The British Library. Ето защо моето любимо стихотворение е “Епоха”. Епоха е все още на дива жестокост...
- Честванията на 100-годишнината от рождението на Никола Вапцаров са под егидата на ЮНЕСКО. Това усеща ли се по света?
- Наистина тази година е обявена за година на Вапцаров от ЮНЕСКО и независимо че българка стана неин председател, това почти не се усеща. Но под егидата на ЮНЕСКО или не, в нашата страна ще се провеждат празнични срещи в цялата страна под патронажа на президента Георги Първанов. Радвам се, че те започват от Южна България, че ще запалим светлините на Вапцаровата поезия първо в Димитровград на 19 ноември и после при вас в Кърджали на 20 ноември.
- Разстрелите на поета продължават, гробът му бе поруган…
- Това не е случайно. Случва се сякаш, за да ни напомни, че не е важно как си умрял, къде си погребан, дали си убит с един изстрел или с два, дали си паднал на лявата или на дясната страна. Важно е вместо гроб да имаш паметник, да си погребан в душите на хората. Не случайно това се отнася и за Исус, и за Левски.
- Какво стана с осемте неизвестни и непубликувани стихотворения на Вапцаров?
- Те бяха намерени миналата година. Бивш възпитаник на Военно-морското училище ги е съхранявал в дома си от години. Той е бил в затвора заедно с чичо ми. В момента е на около 95 години. Сигурна съм, че са писани от Вапцаров в затвора преди разстрела през юли 1942 г., но искам да се погледнат от изследователи на творчеството му и тогава да се мисли каква ще бъде съдбата им. Вероятно ще бъдат отпечатани след като почеркът бъде разчетен напълно. Сред тях има много сериозни стихотворения за България.
- Вероятно все така верни на неговия национален идеал и на неговото кредо: ”Честно ще умра като работник в боя ни за хляб и свобода.”
- Точно върху това акцентува и филмът ми за Вапцаров “Ти помниш ли?” И макар да се базира на едни по-нови трактовки на всичко онова, което е написал, той се занимава с един основен въпрос – този за “хляба” на свободата. Но този хляб на духа, който се захранва с вярата в доброто, без който човекът не би преживял.
През декември се навършват 100 години от рождението на Никола Вапцаров, единственият българин – носител на Световната награда за мир. Човекът, който влезе в открит двубой с грохналия, озлобен, абсурден и антихуманен свят и който осветли с цената на живота си значимостта на идеите, за които живя. Човекът, който в тази своя епична борба остана съизмерим само с делото и поезията на Ботев.
Точно в годината и в месеца на тази светла дата (декември) кърджалийското книжовно средище, носещо гордо името на забележителния ни поет-антифашист навършва 50 години от своето създаване. Първата проява, която организира по случай тези две годишнини Регионална библиотека “Н. Й. Вапцаров” - Кърджали е среща разговор с племенницата на поета – Мая Вапцарова, както и представяне на най-новата й книга “Дневник за дневника”. Книгата е своеобразен задочен диалог между нея и нейния чичо, базиран на ученическите размисли и откровения, оставени от тогавашния курсант във Морското училище във Варна. Юбилейната среща ще се проведе на 20.11.2009 от 17.30 ч. в кърджалийския Военен клуб.
◊ ВИЗИТКА
Мая Вапцарова е родена на 7 юли 1944 г. в Банско. Завършила е кинорежисура в класа на Мак Карой и Сабо Ищван в Будапеща. Носител е на орден “Св. св. Кирил и Методий” І степен. Авторка е на няколко книги и на повече от 100 документални и игрални филма, някои от които са посветени на именития ни поет. Член е на Съвета за електронни медии. Дебютът й в киното е посрещнат с много голям интерес на международния екран и печели "Златен дукат" на кинофестивала в Манхайм. Нещо, което по-нататък не се е случило с нито един български филм. През декември ще покаже и най-новия си документално-художествен филм “Ти помниш ли”, в който ролята на Вапцаров играе Георги Златарев.
◊ ИНТЕРВЮ
- Какъв щрих добавя към биографията на Вапцаров книгата ви “Дневник за дневника”, г-жо Вапцарова?
- Книгата е вид диалог с ученическия дневник на Вапцаров, но поглеждане в една друга плоскост към обвързване на чисто земното, социалното му битие с това на националните му възгледи. Опитвам се да го представя такъв, какъвто е, но от гледна точка на нашето съвремие и на всичко преживяно по време на прехода. Затова смятам, че книгата се превърна в един своеобразен мост между времето, в което той живя и твори, и днешната действителност.
- Може би и като един вид продължение на неговата вяра в бъдещето…
- Наистина най-важното, което е искал да ни каже се съдържа в смисъла на думата "вяра", макар че основният код от едноименното му стихотворение още не е разгадан от нашето съвремие. За някои вярата е религия, за други - и морал, за трети - проста житейска мъдрост. Изобщо константата на живота, нашият духовен отпечатък. Макар че никой не знае какво е точно: чувство ли е, състояние ли е. Не знам дали някога ще разберем какво означава това чувство, което изстрелва чак в Космоса. Заради което "човекът би влязъл във взривна ракета,/ самичък би търсил в простора далечна планета”.
- В излязлата наскоро балканска поетична антология Вапцаров е записан като македонски поет. В сайта на Британската библиотека - също.Това поправимо ли е?
- Въпросната антология излезе през месец март тази година с благословията на Външното ни министерство и по-специално с подписа на Соломон Паси. Това, което успяхме да направим на среща в Европейският съюз в Брюксел е поне да извадим името на Вапцаров от интернет сайта на The British Library. Ето защо моето любимо стихотворение е “Епоха”. Епоха е все още на дива жестокост...
- Честванията на 100-годишнината от рождението на Никола Вапцаров са под егидата на ЮНЕСКО. Това усеща ли се по света?
- Наистина тази година е обявена за година на Вапцаров от ЮНЕСКО и независимо че българка стана неин председател, това почти не се усеща. Но под егидата на ЮНЕСКО или не, в нашата страна ще се провеждат празнични срещи в цялата страна под патронажа на президента Георги Първанов. Радвам се, че те започват от Южна България, че ще запалим светлините на Вапцаровата поезия първо в Димитровград на 19 ноември и после при вас в Кърджали на 20 ноември.
- Разстрелите на поета продължават, гробът му бе поруган…
- Това не е случайно. Случва се сякаш, за да ни напомни, че не е важно как си умрял, къде си погребан, дали си убит с един изстрел или с два, дали си паднал на лявата или на дясната страна. Важно е вместо гроб да имаш паметник, да си погребан в душите на хората. Не случайно това се отнася и за Исус, и за Левски.
- Какво стана с осемте неизвестни и непубликувани стихотворения на Вапцаров?
- Те бяха намерени миналата година. Бивш възпитаник на Военно-морското училище ги е съхранявал в дома си от години. Той е бил в затвора заедно с чичо ми. В момента е на около 95 години. Сигурна съм, че са писани от Вапцаров в затвора преди разстрела през юли 1942 г., но искам да се погледнат от изследователи на творчеството му и тогава да се мисли каква ще бъде съдбата им. Вероятно ще бъдат отпечатани след като почеркът бъде разчетен напълно. Сред тях има много сериозни стихотворения за България.
- Вероятно все така верни на неговия национален идеал и на неговото кредо: ”Честно ще умра като работник в боя ни за хляб и свобода.”
- Точно върху това акцентува и филмът ми за Вапцаров “Ти помниш ли?” И макар да се базира на едни по-нови трактовки на всичко онова, което е написал, той се занимава с един основен въпрос – този за “хляба” на свободата. Но този хляб на духа, който се захранва с вярата в доброто, без който човекът не би преживял.
Автор:
Интервюто взе: Лияна Фероли
Публикация:
19.11.2009 г. 16:47
Етикети:
Посетено:
2312
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/8907-maya-vaptsarova-nay-vazhnoto-se-sadarzha-v-smisala-na-dumata-vyara