По жанр литературнокритическите текстове на Владимир Шумелов могат да бъдат определени като оперативна критика, критика на непосредственото отреагиране и оценка на новоиздадени книги. Както знаем, това е най-трудния жанр за един критик. Защото е лесно да се пише, когато мнозина вече са казали мнението си. А когато си първи в оценката за дадена творба се изисква смелост, ясни критерии за ценностното в литературата, умение да поставиш творбите и фактите в контекста на общия литературен процес. Затова е и наличието на множество библиографски данни в книгата, както и коректно посочване къде са публикувани до момента. И още една особеност на тази книга: Не само многото творци, които присъстват в нея. А това, че литературната критика на Владимир Шумелов е наистина вид творчество. Той пише литературнокритическите си статии като белетристични есета, те сами звучат като отделни творби. Този начин на писане се владее от малцина, владее се само от майсторите. И още нещо, което не бива да се пропусне. В текстовете не липсва и личната позиция на критика, който не се страхува да ситуира даден проблем в общественополитическия му контекст. Като например ролята на твореца в обществото ни, неговото маргинализиране, абдикацията на държавата от делото на тези, които творят културната история на България и много други наболели въпроси.
Д-р Радка Пенчева
„Хляб за грешници“от Светла Андреева
Прозата на Светла Андреева залага на традиционния третоличен разказ, със споменни ретроспекции и вникване в психологията на героите, правдиво изграден диалог и запомнящи се характерни детайли на описанията и образите.
Ако трябва да бъдем конкретни, романът (или по-право повестта) се доближава до битово криминале: монотонността на всекидневието, уютът на типичния средняк (доколкото днес можем да говорим за средна класа) е взривен – дете е отвлечено, подложено на блудствени действия и убито. В центъра на събитията е главната героиня Таня – санитарка в общинската болница... Дотук със сюжета (все пак говорим за криминале).
Успехът на Светла Андреева, описвайки една (обикновена!) история за разпада в социалния живот в българската действителност, която иначе можем да намерим като медийно всекидневие по вестници, списание, електронни издания, в научни изследвания, се състои в това, че анализира една екзистенциална дилема, като я трансформира в криминална и прави нужните социално-психологически внушения. Без претенциите за криминален роман, текстът проследява механизма на това как една обикновена жена може да се превърне в убиец. Иначе – роман за престъпление и възмездие, за вината, за чистилището, за силата да вземаш решения, за идващия Видовден...