Културният център на СУ „Св. Климент Охридски" Ви кани на форума: При мамута VIII Учени, поети, музиканти, роботи – срещи около човешкото
Време: 19 април, петък, 19:00 часа Място: 292 аудитория, Северно крило, 4 етаж, Ректорат, СУ „Св. Климент Охридски“
• Поезия: Владимир Левчев • Музика: Васил Пармаков • Наука [физика]: проф. Ана Пройкова • Тема: Компютърът, дъщеря на Байрон
„При Мамута: учени, поети, музиканти, роботи – срещи около човешкото“ e форум, който събира поезия, музика и точни науки, така че да отваря нови и неподозирани перспективи, да поразява въображението. Той изпробва граничните територии, за да повдигне питането за човешкото между онова най-далечното минало и неочакваното бъдеще: между мамута и робота. Осмата среща на „При Мамута“ е този петък, 19 април, 19 часа в 292 аудитория, в нея поезията на Владимир Левчев, музиката на Васил Пармаков и лекцията на проф. Ана Пройкова ще поставят координатите на тези паралелни и пресичащи се светове.
◊ ТОЗИ ПЪТ ЩЕ ПРЕДСТАВИМ
Владимир Левчев е сред най-ярките имена на родната ни поезия, автор на петнайсет стихосбирки, издадени в България и на четири в Съединените щати. Преди 1989 г. нелегално издава независимото списание за литература и политика “Глас”, а през 1991 е сред основателите на в. „Литературен вестник“.
Известният пианист Васил Пармаков ще ни вкара в джаза - той се занимава повече от 40 години с музика, а наскоро излезе и неговата книга с разкази „Аз и Майор Блюхер”. Освен зам.-декан по научно-изследователската работа на Физическия факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски”, проф. Ана Пройкова е и един от водещите специалисти в Центъра по нанотехнологии към БАН. В лекцията „Компютърът, дъщеря на Байрон“ тя ще ни разкаже за първата програмистка в историята - Ада Лъвлейс, за числата на Бернули, а и за една особена симбиоза между растение и машина, наречено нано-компютър…
Приятелите на „При Мамута“ отдавна знаят за разходката из Музея по палеонтология и историческа геология в края на вечерта, както че огромното животно, което дреме под купола не е мамут, а дейнотериум. Но нищо, ако се присъединят, доц. Марин Иванов има още какво да разказва за праисторическите форми на живот, а и разбира могат отново да се уверят в харизмата на мястото. Тези, който не са виждали „мамута“, ето – сега му е времето.
***
Владимир Левчев
Струнната теория
Тази улица към залеза блести като струна в тревата. Съседната е в сянка на бетонен блок: там вече светнаха прозорците... Ако тръгнеш по дясната улица след двадесет години ще си дядо на двама внука. Ако тръгнеш по лявата след малко ще те сгази самосвал.
И ако продължиш нататък между колко още мръсни преки ще трябва да избираш – със затворени очи, по миризмата на пролетния вятър през януари?
Най-сигурният GPS е интуицията. Но ти забрави накъде вървиш...
Улицата става хлъзгава и хладна. Пръстът ти кърви. Киша, самота, боклук. Нищо не е съвършено тук!
И какво тогава ти остава освен да вярваш, че в рая свирят всички струни...
Чуваш ли понякога да идва музика от някакъв прозорец срещу залеза – чуваш ли божествената музика?