До 20 юни в столичната „Галерия 1908” все още можете да се потопите в най-новата изложба на известния врачански самобитен художник Росен Рашев-Рошпака, озаглавена „Да запишеш живота”.
Сред лабиринтите от причудливи рисунки, знаци, графеми, стилизирани зоо- и антропоморфни фигури наблюдателят се превръща в читател на невероятните картини, които всеки сам разчита, преписва, осмисля, превежда на езика на собственото си въображение, на общата си култура и нравствена дълбочина.
За изложбата художникът споделя: „Когато започнах картините с тайнствените рисунки, ми се въртеше в главата да създам нещо като древните писмености на маите и ацтеките, нещо като руните, като писания език на траките, като писмото на древния Египет, но мое собствено писмо... Идеята е платното да изглежда досущ като "лабиринта на живота”, в него всички се лутаме.”
Лутането в „житейските записки” на Рошпака обещава радостни срещи със „слонът на късмету”, с „последниу устанъл жираф”, „дървоту със своя душа”, „жабата и околовръстното”, „гордото пиле”, „боровинковата риба”, „щастливия кит”, „изумрудения Ной”, „благите птици самулети” – които са само част от „лирическите герои” в написаните платна на Рошпака. Големите събирателни образи са изтъкани от множество записки, ръкописни бележки, детайли, които асоциативно ни пренасят както към древни руни, така и към стилизирани модерни предмети от бита на съвременната цивилизация.
Знаковата наситеност и талантливото овладяване на пространство и цветове създава ефекта на „машина на времето”, с която летим към ново духовно ниво на живеене, където няма отрицателни персонажи, където лошото отсъства, и отколешното противоборство между добро и зло губи исторически и морални основания и мотиви да съществува.
Особено провокативни към естетическото и философското възприятие на „читателя” са картините от диптиха „Златната България” и „Подухна вятър в моите думи”. Внушението за „дефрагментация на текста”, дали върху папирус, камък или кожа, създава едновременно чувството за древност, нетленност, ефирност и мимолетност; разтваряне на душата във Всичкото – „Всичкото, което е Нищо”, според Лао Дзъ.
Според някои наши археолози трудно бихме могли категорично да разчетем смисъла на написаното върху глинената плочка от Градешница, която предхожда по давност подобни, намерени в Египет, с около две хилядолетия, по простата причина, че ни дели цивилизационна разлика в мисленето. Но днес надеждата ми е повече наши съвременници да разчетат и разберат благата писменост на Рошпака.