Фиона Шоу споделя, че хората сме пристрастени към това да си причиняваме и да преживяваме болка, че изпитваме екстаз от това, че сме човеци.
„Гарванът” - пиеса от Калина Попянева, реализирана на сцената на Театър „199” е театрално доказателство за тази теза.
Екипът в състав – режисьор Бина Харалампиева, сценограф – Петя Стойкова, актьорите - Теодора Духовникова, Калин Врачански, я защитава, предлагайки на зрителите вълнуващ и пречистващ духовен катарзис.
Попадайки в „зоната на здрача”, публиката се среща със света на „невидимите” кризи, за да напусне салона пречистена и обнадеждена. Семейната история за прекъснатите мечти, за страданието, за отговорността, за диапазона от любов и омраза..., от частна се превръща в общочовешка, напомняйки ни, че освен черно и бяло, съществува и сиво. То може и да е плашещо, и да потиска, но може и да бъде част от нещо позитивно, променяйки ъгъла на полезрението. Защото спектакълът „Гарванът” е пулсът на човек, изправен пред съдбоносен досег със собствения си „аз”, със собствената си проекция в очите на Другия до него. А когато Другият е най-близкото му и скъпо същество, тогава изпитанието е още по-голямо. Кризата е само повод да опознае душата си, да открие полюсите на привличане и отблъскване. Самотата и отчаянието раждат абсурда на конфликтния триъгълник – парализиран брат, изпитваща вина сестра и един истински, а може би и въображаем гост-натрапник… гарван. И всичко това на фона на решената в сиво визуална картина. Сякаш пепел и мъгла, меланхолия и тъга обгръща сценичното пространство, в което единствените цветни „петна” са материализираните тела на актьорите, които със слово, жест, пластика, с ескалиращо емоционално напрежение раздират тайните на мрака. Мракът, чийто пророк – гарванът, предупреждава за надвиснала опасност, но и за избавление. В пиесата, натоварен с двузначна символистична функция – от една страна – предвестник на зла прокоба (смъртта), от друга залог за семейна обич и устрем към надежда (волния, свободен полет), той е третият партньор (невидим) на прекрасния дует Духовникова – Врачански.
„Гарванът” е спектакъл за болката, но и за вярата, за ограничеността на тялото, но и за красотата на душата, за сълзите, но и за смеха, за слабостта, но и за силата, за паметта, но и за реещата се мисъл, където въображението танцува рок на воля...