Изложби
Уникална изложба в Сливен за делото на Борис и Славка Деневи
Обща експозиция на художниците Борис Денев (1883-1969 г.) и Славка Денева (1929-1984 г.)
В града под Сините скали гостува обща експозиция – плод на даровитите художествени инвенции на видните български живописци Борис Денев (1883-1969 г.) и Славка Денева (1929-1984 г.), негова дъщеря. Тя е организирана благодарение творческите усилия на поредица национални културни институти и присъства в духовния живот на Сливен чрез активността на Художествена галерия „Димитър Добрович” (директор Даниела Ненчева) като начална изява на творческия сезон за 2014 година.
Откриването й се състоя в зала „Сирак Скитник” на „воеводския град” от ръководителката на Сливенската галерия, която предостави думата на изкуствоведката Весела Христова-Радоева - за запознаване на присъстващите с пътя в изкуството и естетическите търсения на живописците. Събитието бе почетено от управителя на област Сливен Корнелий Желязков, от зам.-кмета по хуманитарни дейности в общината Иван Славов, (поднесъл слово от името на кмета инж. Кольо Милев), от творци, граждани и ценители на изкуството на именитите автори. Представилата изложбата Весела Христова-Радоева е и съставител на каталозите за тяхното творчество (с финансовата подкрепа на Фондация „Поддържане на изкуството в България”.
Художниците респектират не само с произведенията си и различния художествен свят, но и с патриотичната дейност за благото на събратята си по четка и за България, като Борис Денев е считан – заради разностранните си занимания, ерудиция и култура - и за енциклопедична личност, а дъщеря му – за артистичен човек с високи нравствени качества. Борис Денев е носител в 1931 г. на Кирило-Методиева награда на БАН, а през 1967 г. му е присъдено званието „Заслужил художник”, като в 1949 г. е включен и в World Biography.
Високото му образование (в Мюнхенската художествена академия), достойното поведение по време на войните (в Балканската война – доброволец, а в щаба на армията – с десетгодишна дейност като военен художник); родолюбивите му пориви за България: в сдружение „Родно изкуство”, за представяне творбите на български художници по света, като организатор на изложби и куратор на Венецианското биенале -1942 г.; присъствието му в лагер след Деветосептемврийските събития и изключването му от СБХ, го нареждат до едни до най-почитаните видни българи и творци. Активна е личната му дейност на живописец, автор на респектиращи платна на исторически, военни и библейски теми, на пейзажи и портрети, експонирал ги в 25 самостоятелни изложби. Дарените от неговата дъщеря на СБХ семеен апартамент и стотици платна от двамата, се изучават от изкуствоведите, като творческата организация представя в отделни експозиции част от картините в страната и в столицата.
Малко са личностите в Отечеството ни като Борис Денев с толкова разностранни пориви, увенчани с практически резултати в различните сфери и жанрове изкуство: илюстратор на книги на видни български автори, с принос в разработване и систематизиране на схващанията си в система за художественото образование на подрастващите (чрез обучението по изобразително изкуство), в създаване на уникални за времето си „апарати”, като делтапланер, „слънчев часовник” и музикални инструменти, с участие в оркестър „Бръмбазъците” – та до публикуване на книги за „свободната конструктивна и за очната перспектива”...
Със свои разбирания за изкуството, темите и техниките, неговата дъщеря Славка Денева не само създава свои уникални художествени пространства, но възприема и доразвива чрез собственото си поведение нравствените императиви на своя баща: с алтруистичната си дейност за подпомагане (чрез продажба на картини) на изпадналите в беда и затруднения семейства на художници и с дарителството от двамата - към фонда към творческия съюз. Пословичната й скромност я отклонява да експонира самостоятелна изложба, като порив за представяне на творчество й правят Софийска градска художествена галерия и Съюзът на българските художници (XX век, 90-те г.). Малцина са българските художници, които като Сл. Денева не са облъщени от желанието да се етикетират като такива, изразявайки светоусещането си в неподписани платна, плод на несекващото желание за себепознание, откритие и претворяване на света чрез експеримента. Лицата, гледащи от портретите, сътворяват с вещите единната атмосфера на битие на своите притежатели, а градивна функция в общото интериорно пространство - наред с човека - е въздадена, чрез възгледа и подхода на художничката, и на елементите от творбите в жанра натюрморт...
Колоритът и ракурсите към родните къщи, мостове и природа у Борис Денев, финесът за претворяване на лицата и особения щрих в пресъздаване на веществения свят у Славка Денева, им отделят особено място сред майсторите на живописта в България. Произведенията и отношението към света на баща и дъщеря Деневи вълнуват с претворените български пространства и реалии, но и с гражданското поведение, ориентирано към човека и допринасящо за възвисяването му...
Откриването й се състоя в зала „Сирак Скитник” на „воеводския град” от ръководителката на Сливенската галерия, която предостави думата на изкуствоведката Весела Христова-Радоева - за запознаване на присъстващите с пътя в изкуството и естетическите търсения на живописците. Събитието бе почетено от управителя на област Сливен Корнелий Желязков, от зам.-кмета по хуманитарни дейности в общината Иван Славов, (поднесъл слово от името на кмета инж. Кольо Милев), от творци, граждани и ценители на изкуството на именитите автори. Представилата изложбата Весела Христова-Радоева е и съставител на каталозите за тяхното творчество (с финансовата подкрепа на Фондация „Поддържане на изкуството в България”.
Художниците респектират не само с произведенията си и различния художествен свят, но и с патриотичната дейност за благото на събратята си по четка и за България, като Борис Денев е считан – заради разностранните си занимания, ерудиция и култура - и за енциклопедична личност, а дъщеря му – за артистичен човек с високи нравствени качества. Борис Денев е носител в 1931 г. на Кирило-Методиева награда на БАН, а през 1967 г. му е присъдено званието „Заслужил художник”, като в 1949 г. е включен и в World Biography.
Високото му образование (в Мюнхенската художествена академия), достойното поведение по време на войните (в Балканската война – доброволец, а в щаба на армията – с десетгодишна дейност като военен художник); родолюбивите му пориви за България: в сдружение „Родно изкуство”, за представяне творбите на български художници по света, като организатор на изложби и куратор на Венецианското биенале -1942 г.; присъствието му в лагер след Деветосептемврийските събития и изключването му от СБХ, го нареждат до едни до най-почитаните видни българи и творци. Активна е личната му дейност на живописец, автор на респектиращи платна на исторически, военни и библейски теми, на пейзажи и портрети, експонирал ги в 25 самостоятелни изложби. Дарените от неговата дъщеря на СБХ семеен апартамент и стотици платна от двамата, се изучават от изкуствоведите, като творческата организация представя в отделни експозиции част от картините в страната и в столицата.
Малко са личностите в Отечеството ни като Борис Денев с толкова разностранни пориви, увенчани с практически резултати в различните сфери и жанрове изкуство: илюстратор на книги на видни български автори, с принос в разработване и систематизиране на схващанията си в система за художественото образование на подрастващите (чрез обучението по изобразително изкуство), в създаване на уникални за времето си „апарати”, като делтапланер, „слънчев часовник” и музикални инструменти, с участие в оркестър „Бръмбазъците” – та до публикуване на книги за „свободната конструктивна и за очната перспектива”...
Със свои разбирания за изкуството, темите и техниките, неговата дъщеря Славка Денева не само създава свои уникални художествени пространства, но възприема и доразвива чрез собственото си поведение нравствените императиви на своя баща: с алтруистичната си дейност за подпомагане (чрез продажба на картини) на изпадналите в беда и затруднения семейства на художници и с дарителството от двамата - към фонда към творческия съюз. Пословичната й скромност я отклонява да експонира самостоятелна изложба, като порив за представяне на творчество й правят Софийска градска художествена галерия и Съюзът на българските художници (XX век, 90-те г.). Малцина са българските художници, които като Сл. Денева не са облъщени от желанието да се етикетират като такива, изразявайки светоусещането си в неподписани платна, плод на несекващото желание за себепознание, откритие и претворяване на света чрез експеримента. Лицата, гледащи от портретите, сътворяват с вещите единната атмосфера на битие на своите притежатели, а градивна функция в общото интериорно пространство - наред с човека - е въздадена, чрез възгледа и подхода на художничката, и на елементите от творбите в жанра натюрморт...
Колоритът и ракурсите към родните къщи, мостове и природа у Борис Денев, финесът за претворяване на лицата и особения щрих в пресъздаване на веществения свят у Славка Денева, им отделят особено място сред майсторите на живописта в България. Произведенията и отношението към света на баща и дъщеря Деневи вълнуват с претворените български пространства и реалии, но и с гражданското поведение, ориентирано към човека и допринасящо за възвисяването му...
Автор:
Иванка Денева
Публикация:
03.02.2014 г. 15:22
Посетено:
1233
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/18525-unikalna-izlozhba-v-sliven-za-deloto-na-boris-i-slavka-denevi