За да простим на другите, първо трябва да простим на себе си

"Заешка дупка" в Театър „199”

Суров реализъм, бягство във фантазията, напрежение и лежерност, криза и обновление, смях и сълзи… всичко това предлага сценичната адаптация на „Заешка дупка” в Театър „199”.

Деликатната режисура на Ивайло Христов умело „дирижира” актьорите, които без патетика, непринудено и естествено въвеждат зрителя в една семейна драма, с оттенък на антична трагедия. Какво по-страшно в мирно време от загуба на дете? Оттук започва водовъртежът от емоционално наситени „отрязъци”, които пресъздават поредица от делнични битки със скръбта (събирането на детските дрешки, отчуждението…). Скръб, която всеки от персонажите потиска (привидния стоицизъм на бащата, иронична безцеремонност на бабата) или заявява (самоизолацията на майката) в зависимост от прага на индивидуалната си чувствителност. Но Животът има свои закони, свой неумолим ход, устремен към бъдещето, великолепно „защитен” от запомнящата се роля на Елена Телбис. Миналото е само повод за натиск върху настоящето, което се оказва изпитание, урок по издръжливост, мярка за човечност. Героите в пиесата, респективно в спектакъла не са абстрактни проекции, а живи хора от плът и кръв, които трябва да преодоляват болката, без да игнорират ежедневните предизвикателства (околните, празниците, пресата, появата на неволния виновник за трагедията, предстоящата поява на нов член на семейната общност…). Те трябва първо да простят на себе си, за да могат да простят и на другите.

Как да се справим с живота след сполетялото ни нещастие? – пита в упор „Заешка дупка”. И дава възможен отговор – чрез опрощение, чрез доверие, обич и топлина, която да дадеш и да получиш от семейство, приятели, от хора пресекли пътя ти. Защото може би съществуват паралелни светове, защото в единия от тях си нещастен (поради загубата), а в другия щастлив (поради това, което имаш), защото просто си… Жив. Защото една трагедия може да те смаже, но може и да те възроди. Изборът е само твой – рационален или емоционален, реален или въображаем.

„Заешка дупка” от Дейвид Линдзи-Абер
Постановка и звукова картина Ивайло Христов
Сценография Марина Янева
Участват: Кристина Янева, Елена Телбис, Валери Йорданов, Меглена Караламбова, Асен Мутафчиев

Автор:

Ориета Антова

Публикация:

02.02.2014 г. 18:19

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

Ориета Антова отзиви театър София Театър 199 Заешка дупка

Дейвид Линдзи-Абер

Посетено:

1929

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/64/news/18523-za-da-prostim-na-drugite-parvo-tryabva-da-prostim-na-sebe-si