Ханшан (Студената планина) е прозвището на поет и отшелник от династия Тан (7.-10. в.), будист и даоист, чието истинско име е неизвестно. В традиционен Китай не му е отредено място сред най-тачените поети, но поезията му и начинът му на живот намират силен отзвук сред философията на битниците от 60-те години на миналия век. Автори като Гари Снайдер и Джак Керуак са силно впечатлени от неговите стихове.
◊ ПОЕЗИЯ В АВАНС
* Към тази Планина студена тъй е странен пътят дотука ни коне нито каруци стигат потоците в извивки непонятни се преливат а върховете трупат се незнайно докъде нагоре по хиляди треви сълзи росата всред боровете вятър все въздиша а щом следите на пътеката изчезнат за пътя тялото ти сянката си ще попита
* За пътя към Студена планина ме питат пътеки към Студена планина обаче няма ледът и лете там не се топи а през мъглата слънцето е бледо а аз самият как достигнах тук ли сърцата ни различни са – това е а ако твоето сърце бе същото ти щеше вече да си тук
* Студена планина решиш ли да изкачваш то знай пътеката в Студена планина без край е по дефилето каменни грамади потоци със трева обрасли гъсто и без да има дъжд мъхът е хлъзгав а и без вятър боровете пеят но кой захвърлил земните тревоги ще седне с мен всред облаците бели
*
Ханшан, „Стихове от Студената планина” Изд. „Изток-Запад”, 2013 Превод от старокитайски: Антоанета Николова, София Катърова, Марко Клисурски