След-и
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
135 години печатно дело в Сливен
Документална изложба „Начало на печатното дело в Сливен (от 1879 г. до средата на 20. век)”
Градът под Сините скали, проправил пътя на значими началà в културното развитие на България, се съпричастява и към развитието на книгопечатането в страната чрез публикуването в миналото на важни издания. Процесите във времето могат да бъдат проследени в интересната документална изложба под наслов „Начало на печатното дело в Сливен (от 1879 година до средата на 20. век)”, открита в къща „Георги Миркович”. Тя стана възможна с обединените усилия на най-старата библиотека в града – „Зора-1860” (инициатор на проявата, директор Мариета Главчовска), на Художествена галерия „Димитър Добрович” и Регионалния исторически музей. Периодичните издания, излезли в Сливен през визирания период, книгите, архивните документи и богатият снимков материал, обогатяват представите на интересуващите се и посетителите на изложбата за историята на книгопечатането в града. Вълнуващо е докосването на читателите до оригиналите на важни книжовни паметници, съхранени от Библиотека „Зора” и РИМ – Сливен.
Излизането преди 135 години на в-к „Българско знаме” – първият печатен орган в Сливен, поставя началото на книгопечатането тук. С пренасянето на Цариградската печатница на П. Карапетров в града (1878 г.) започват процесите по създаване на „печатарска база”, нужна за работата на следосвобожденската администрация. Родолюбивото начинание за събиране на средства за целта се осъществява с порива на Петко Славейков, подкрепен от сливенските патриоти д-р Георги Миркович, д-р Начо Планински и д-р Добри Минков. Словослагателят Иван Дочков докарва в януарските дни на 1879 година закупените машини. Следва да подчертаем оперативния подход на Градския съвет на Сливен тогава по вземане на решението - още на 23 ноември 1878 г., за реализиране на високото начинание: „... отстъпва без наем джамията срещу хотел „Изток” на г-н д-р Георги Миркович, за да установи там една българска книгопечатница”. Инициативата е подкрепена и с разрешението на княз Дондуков-Корсаков, за което в дописка от Сливен съобщава в-к „Марица” (в бр. 54, 02.1879 г.)
Така началото на изграждането на печатници в Сливен е поставено от „Българско знаме”, като по-късно към издателите се присъединяват и Йордан Кънев (печатница „Труд”), както и Игнат Попов и Павел Болашиков (печатница „Звезда”, създадена от предходната). На следващ етап в редиците на книгоиздателите се нареждат и бащата на Радой Ралин - Стефан Димитров, наричан Модерния, а също и Димитър Костов - с книгопечатница „Надежда,” и Стоян Захариев („Балкан”).
Сливенци се гордеят с качеството на издавания тук първи вестник „Българско знаме”, близък по визия до „Век”-а на Марко Балабанов. Параметрите на формата и оформлението са обезпечени от „качването му” на едната от закупените две английски преси и доброто управление на печатницата от д-р Георги Миркович. Изпод перото му излиза и програмната статия на първия брой, публикуван на паметната дата 10 февруари 1879 година. Инициаторът на идеята за печатницата – Петко Р. Славейков, пуска за печат считаната за първата излязла книга в Сливен, под наслов „Сурвакня за годината 1879” – (още преди излизането на първия вестник.) Определен е приносът на народния ни поет и не само за редактирането на първия брой на вестника, но и за включването на опитни хора в новосъздадения екип за списване на изданието: тук, освен собствениците д-р Георги Миркович, д-р Начо Планински и д-р Добри Минков, виждаме имената още и на Иван Славейков, на сътрудници - като секретаря на Сливенския апелативен съд Васил А. Вичев и на председателя на Сливенския окръжен съд Панайот Минков, на Иван Н. Минтов, секретар на Ямболския окръжен съд и др.
Ценителите на старопечатните издания могат да получат пространна информация за излизалите вестници и книги до 1944 година от сайта на Библиотека „Зора”: за първия вид - в раздел „Виртуална библиотека „Книжовно наследство”, както и за книгите - в „Електронен каталог „Зора”.
Докосването до плодовете на значими културни инициативи като настоящата, винаги носят познание и вълнуват сърцата на духовните хора в Сливен.
Излизането преди 135 години на в-к „Българско знаме” – първият печатен орган в Сливен, поставя началото на книгопечатането тук. С пренасянето на Цариградската печатница на П. Карапетров в града (1878 г.) започват процесите по създаване на „печатарска база”, нужна за работата на следосвобожденската администрация. Родолюбивото начинание за събиране на средства за целта се осъществява с порива на Петко Славейков, подкрепен от сливенските патриоти д-р Георги Миркович, д-р Начо Планински и д-р Добри Минков. Словослагателят Иван Дочков докарва в януарските дни на 1879 година закупените машини. Следва да подчертаем оперативния подход на Градския съвет на Сливен тогава по вземане на решението - още на 23 ноември 1878 г., за реализиране на високото начинание: „... отстъпва без наем джамията срещу хотел „Изток” на г-н д-р Георги Миркович, за да установи там една българска книгопечатница”. Инициативата е подкрепена и с разрешението на княз Дондуков-Корсаков, за което в дописка от Сливен съобщава в-к „Марица” (в бр. 54, 02.1879 г.)
Така началото на изграждането на печатници в Сливен е поставено от „Българско знаме”, като по-късно към издателите се присъединяват и Йордан Кънев (печатница „Труд”), както и Игнат Попов и Павел Болашиков (печатница „Звезда”, създадена от предходната). На следващ етап в редиците на книгоиздателите се нареждат и бащата на Радой Ралин - Стефан Димитров, наричан Модерния, а също и Димитър Костов - с книгопечатница „Надежда,” и Стоян Захариев („Балкан”).
Сливенци се гордеят с качеството на издавания тук първи вестник „Българско знаме”, близък по визия до „Век”-а на Марко Балабанов. Параметрите на формата и оформлението са обезпечени от „качването му” на едната от закупените две английски преси и доброто управление на печатницата от д-р Георги Миркович. Изпод перото му излиза и програмната статия на първия брой, публикуван на паметната дата 10 февруари 1879 година. Инициаторът на идеята за печатницата – Петко Р. Славейков, пуска за печат считаната за първата излязла книга в Сливен, под наслов „Сурвакня за годината 1879” – (още преди излизането на първия вестник.) Определен е приносът на народния ни поет и не само за редактирането на първия брой на вестника, но и за включването на опитни хора в новосъздадения екип за списване на изданието: тук, освен собствениците д-р Георги Миркович, д-р Начо Планински и д-р Добри Минков, виждаме имената още и на Иван Славейков, на сътрудници - като секретаря на Сливенския апелативен съд Васил А. Вичев и на председателя на Сливенския окръжен съд Панайот Минков, на Иван Н. Минтов, секретар на Ямболския окръжен съд и др.
Ценителите на старопечатните издания могат да получат пространна информация за излизалите вестници и книги до 1944 година от сайта на Библиотека „Зора”: за първия вид - в раздел „Виртуална библиотека „Книжовно наследство”, както и за книгите - в „Електронен каталог „Зора”.
Докосването до плодовете на значими културни инициативи като настоящата, винаги носят познание и вълнуват сърцата на духовните хора в Сливен.
Автор:
Иванка Денева
Публикация:
12.02.2014 г. 14:48
Етикети:
Посетено:
1257
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/18574-135-godini-pechatno-delo-v-sliven