„Първият роман на Николай Фенерски е един личен разказ за казармата, фиксиран в една година. „Преразказ за моето доброволно пречупване“ (Н. Фенерски). Но това е и разказ за рухването, депресиите, суицида, за абсурдите на света, когато имаш усещането, че някаква гилотина е надвиснала над главата ти, за смъртта на близките ти, за любовта и крушението от раздялата и всички неща, които объркват живота ни; разказ за сгромолясването и бягството, за намирането на себе си.“ (Вл. Шумелов)