Капаните на литературата

Проф. М. Неделчев и доц. Пл. Дойнов по време на дискусията

Форматът „Подиумна дискусия“ се провежда не за първи път. Нов български университет и неговите преподаватели предпочитат тази иновативна форма – нещо средно между лекция и дискусия, в която могат да се включат специалисти и слушатели, както пристрастни към темата, така и оспорващи предварително анонсираните тези.

На 19 ноември 2015 г. в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ този формат беше предпочетен от доц. Пламен Дойнов при представянето на неговото ново литературоведско изследване „Литература, размразяване, разлом: 1962“ (Изд. „Кралица Маб“, 2015).

Подиумната дискусия се водеше от проф. Николай Аретов, главен редактор на изд. „Кралица Маб“. Той очерта основните дискусионни ядра, които се концентрират около явления през 1962 г. Проф. Михаил Неделчев разясни идеята за проследяване, разказване, случване и сюжетиране на определени, важни в литературно отношение години. Той определи времевия отрязък на политико-културни случвания – от октомври 1961 до март 1963 г. Бяха споменати няколко любопитни истории: укрития ръкопис на Атанас Славов, скандалите по повод книжката „Поетическо вероизповедание“ на младите русенски поети, стихотворението „Чужда кръв“ на Велин Георгиев. Проф. Неделчев акцентира върху аналитичния талант на Пламен Дойнов, съумял да освети по оригинален начин тези сюжети, както и литературно-историческите реконструкции от битието на Априлското поколение – Владимир Башев, Любомир Левчев, Константин Павлов: „Книгата на Пламен Дойнов разгръща живата литературна история, която вие няма да срещнете на страниците на „Литературен фронт“. Това са дълбинните истории на литературата. Пламен не само написа редица студии за 1962 г., но издаде и тази книга, трета поред, след като написа за 1907 г. и 1910 г.“

Доц. Йордан Ефтимов се включи в дискусията, припомняйки важни стъпки в израстването на българската хуманитаристика през 80-те и 90-те години, спирайки се на хармоничното обединяване на историческите и структуралистичните модели: „Пламен Дойнов обедини няколко значими случая, които той обвърза с една условна рамка – 1962-ра, защото всъщност ситуациите на разлом са сложни и вътрешно противоречиви, те са много повече – от 1956 до края на 60-те. Изследователският му подход е много внимателен – той намира произведения и скандали около тях, които предизвикват други събития. Става едно надграждане – поредица от автори, смачкани, унищожени от диктаторската машина. Подобни събития не са някакви гънки на литературната история, а разказващи литературната ситуация в нейната сърцевина... Много от историците замазват ролята на институциите за управление на литературата, на взаимодействието с държавата чрез литературните издания, способни до голяма степен да утвърдят или унищожат един автор. Поетиките често се разглеждат от литературните историци през фокуса на идеологическия аспект. Със страхотно чувство за хумор Пламен Дойнов успява да осветли подобни отношения, без да навлиза в литературния бит.”

В дискусията се включиха доц. Морис Фадел, проф. Боряна Христова, Иван Цанев и Екатерина Йосифова.

Стана дума за нереализираните поети, за талантите на България, които по различни причини остават непознати на широката публика (Веселин Тачев, Йордан Кръчмаров).

Пламен Дойнов прочете няколко творби, които са важни стълбове в посланията на неговата книга: част от стихотворението „Протоплазма“ на Атанас Славов, „Чужда кръв“ на Велин Георгиев и „Приказка за живота“ на Иван Цанев.  

Доц. Дойнов разясни как заработва механизмът на забравата: „Истински шанс е, че част от русенските поети стават емблематични имена след 1962 г., когато се е провело тяхното четене, предизвикало разформироването на поетичната им група. Но колко от тях изобщо не стават имена, да не говорим за известни имена!?"

Проф. Неделчев определи размразяването през 1962 г. като „илюзия“: „Това беше платената измамна свобода. Тази илюзия продължи до 1968 г., когато беше унищожена Пражката пролет. Пламен Дойнов всъщност, разглеждайки тези казуси, разбива измамното.“