Четвъртата книга на Радка Шидерска-Фалкпредлага на читателя среща с един поетически "Слънчев летопис" на живота, на една съдба в измеренията на нейните мигове; "реката", в която се вливат и се оттичат радости и копнежи, погледи и мека тъга, неизменно придружаваща човешкото ни битие; океански вълни, които приютяват болката от неочаквано и желано, сбъднатости и илюзии. Една поетична рапсодия от думи, рисуващи пространства на призоваващия глас на спомена и надеждата – отправни състояния за поетесата в търсенията на идентичност на личността в свят, състоящ се от много светове.
Пътищата по света имат двойници.
Тук носталгията от предишната стихосбирка на поетесата е вече не така категорично изговорена или по-точно, думите сега пишат продължения на картините и невъзможността те да се слеят в една, да чертаят ясни граници на живота – защото такива не съществуват. Единствено калейдоскопичните мигове на преживяното пишат живота, без да го пренаписват.
Времето е онази нишка, която незримо пронизва тези мигове и ги фиксира в канавата на битието ни:
Когато ще тръгна обратно по спиралата на времето.
Поезията на делничното прелива в обобщен размисъл за отношенията в живота, обгърнати от пастелната мекота на разтварящото чувство на приемане, топлота и любов. Подтекстово експлицирано, това чувство доминира дори и в стиховете, където тъгата и носталгията са изречени по-категорично, но ненатрапчиво. Пътувах по света, докато намеря място с най-дългото лято на Земята. Но Зимата продължава да живее в мен.
Читателят разчита една двуполюсна гама на сетивност, привидно рамкирана в сюжета на случващото се – предмети, хора, природни картини, ситуации - "затворени слънца" и "бяла самота", "любов" и "смърт", "изгрев" и "залез" – до "окото на Бога" – са като спомен от дълго летене, фокусиран в хармонията на съществуването:
Слънцето играе в клоните. Дървото се залива от смях. Сенките се преплитат в изящен рисунък слънчев пътепис.
Стоплящо е посланието на всяка частица от слънчевия лъч на необята, в чийто скут авторката смирено полага този свой поетичен летопис. Разчетена в контекста на личностното търсене, тази стихосбирка зазвучава цялостно с гласа на постигнат поетически изказ и пастелна образност.