У Едрев поезията е толкова естествена и непринудена, толкова природна, сякаш се е самозародила от нищото. Но не е, отново не е така. От нищото само нищо може да произлезе. Като всяко духовно творчество, и стиховете на Георги Едрев имат един-единствен корен – колкото невидим за окото, толкова и недвусмислен – болката.
Димитър Бочев