◊ ОЩЕ ЗА ПРЕМИЕРАТА
Част от вечерта премина в прочит на отделни пасажи от "Насън или наяве" на сръбски и български, като не мога да не отбележа артистичното и емоционално четене на госта; публиката разбираше много добре смисъла на текста и реагираше с бурен и искрен смях на авторовата ирония, с която описва своите герои и представя техните постъпки.
Всички се убедиха в правотата на думите ми, че ако сменим имената на персонажите и на топонимите с български, никой български читател не би се усъмнил, щото действието на повестта не се развива в България или че разказаната история не е типично българска.
Вечерта показа и нещо друго, което е много важно според мен. При очевадната липса на структури и институции (при все че формално съществуват и преводачески, и писателски съюзи), ясно е, че в днешно време в ръцете на самите творци е тяхното взаимно откриване и популяризиране. В този смисъл голяма е заслугата на преводачката Тоня Попова, положила големи усилия и много желание, за да представи пред българската публика този завладяващо талантлив, витален, оригинален и отворен към хората и света сръбски писател. От друга страна, давам си сметка, че ако бяха в състояние, някогашните структури (понякога цели отдели с многобройни служители), едва ли биха се спрели в избора си на творчеството на автор като Братислав Петрович Браца, изтъквайки например като аргумент, че не е "професионален" писател. (Добре помним времето, когато реципрочно биваха превеждани само определени по класово-партиен критерии автори от/на един или друг език и литература). Ще завърша с една истина, изречена уж на шега: тъй като разказаната от Браца в "Насън или наяве" история е колкото сръбска, толкова и българска, а преводът на Таня Попова - много сполучлив и адекватен, без никакво колебание можем да приветстваме Братислав Петрович с гостоприемното българско "Добре дошъл в българската литература"!