7 октомври 2013 г., понеделник, 18.00 ч. СУ "Св. Климент Охридски", зала № 1
За Достоевски класическата литература е фин инструмент, благодарение на който руският народ е в състояние да се доближи до Запада и да го разбере. От детството до края на живота си писателят развива истинска страст при търсене корените на европейската култура. Този интерес преминава и в неговите съчинения, в частност при създаването на отделни персонажи, които в някои случаи демонстрират различни трактовки на литературни образи от античността. За да се покаже влиянието на Античността, героинята на Софокъл Антигона се сравнява с Маря Лебядкина, „куцичката” от „Бесове”. И двете всъщност въплъщават „духа на своя народ”, на който е съдено да встъпи в борба и да погине в условията на страшен социален безпорядък и морална неустойчивост. Би могло да се твърди, че в известна степен Софокъл е „повлиял” на Достоевски, че в образа на Куцичката писателят сякаш е изобразил „руската Антигона”. Независимо от разбираемите разлики могат да бъдат открити принципни аналогии по отношение на физическата и емоционалната представа за героините, вдъхновена от фолклорния образ за Майката Земя.