След-и

◊ СЪБИТИЕТО

Художествена галерия „Димитър Добрович” в Сливен бе домакин за представянето на мемоарната книга за живописци и ваятели „Предишна памет. Спомени за художници” от Камен Васевски      (изд. “Български писател”, София, 2008).

Пред стенд с портрети на включените двадесет и девет видни творци на четката и длетото, директорът на културния институт Светослав Милев говори за отликите й и личностите в книгата. Тя впечатлява с оформлението на Атанас Василев, редакторската работа на Тома Трифоновски и репродукцията на корицата (картината на Васил Стоилов „Епохи”).


◊ ПОВЕЧЕ

Книгата е плод на личния досег на автора с бележити и не толкова известни живописци и скулптори, продължил години или по-кратко, в резултат на дългогодишни колекционерски занимания. Тя е в руслото на изследванията му за света на художниците, сред които са седем видни колекционери на картини, анкетите в три части за български живописци „Неосветени светове” (издателство „Български художник”, 2001 г., 2002 г.) и е „своеобразно продължение и допълнение на излезлите му трудове по изкуството”.

При подредбата на имената, рождената дата, а не „светещата след тях диря”, е била определяща за мястото им в книгата. В спомените представените художници, сред които Васил Бараков, Любомир Далчев, Васил Стоилов, Александър Поплилов, Георги Божилов-Слона, както и свързаните със Сливен Стефан Егаров, Донка Константинова, Стефан Пейчев, Добри Добрев, Русчо Симеонов, Евгений Курдов и други, са показани нестатично, с акцент на човешкото и без търсен критически поглед върху произведенията. Не са отминати и нелицеприятни случки и проявления в нрава им, за да заживеят пълнокръвния си живот, превърнати „в присъстващи, а не в отсъстващи човеци от действителността”, каквото е убеждението на автора. С невключените в книгата, също достойни за изследване творци, авторът е нямал системен досег и възможност „да натрупа градиво за мемоари”. Личи повествователният дар на Васевски и доброжелателния поглед в спомена.

На срещата, в присъствието на художници, писатели, музейни и библиотечни работници, с въпроси и изказвания участваха Стефан Джагаров, Ценка Маркова, Иван Тенев и други.