След-и

◊ СЪБИТИЕТО

Известният фотограф Гаро Кешишян спечели втората награда в дебютното издание на националния фотоконкурс "Човекът до мен", посветен на Маестрото на казанлъшката фотография - Артин Азинян.

Варненският майстор на обектива заслужи високото си отличие с две култови снимки - "Портрет на Осман, Ибрям и жена му Бедрие от магистралата" и актова снимка на гола балерина.


◊ ГАРО КЕШИШЯН

60-годишният фотограф не помни вече броя на спечелените от него награди, просто защото не отдава значение на отличията и почестите.

"По-важното за мен е да се занимавам с това, което обичам", казва той. А това, което Гаро обича, безспорно е Фотографията. Въпреки че по професия е инженер и дълги години е работил в завода за дизелови двигатели "Перкинс".

От началото на 90-те той загърбва инженерското си минало и дипломи и се прехранва изключително чрез снимане. Твърди, че за да снима, е обиколил на кръст земното кълбо.

"Ако човек има личен морал в тази професия, той не трябва да се занимава с глупостите, които предлагат съвременните технологии и да се отдава на цифровите манипулации! - предупреждава Гаро Кешишян. - Това означава да не променяш автентичноста и истината, защото така ще повредиш костния мозък на фотографията."

Според майстора, технологиите дават възможност на всеки глупак да проявява глупостта си не само безнаказано, но и непознаваемо. Живописта е мъртва! - възкликнал художникът Дьолакроа, когато била изобретена фотографията през ХІХ век.

"Да, но хората не искат да си сложат изрезка от вестник в рамка на стената... - усмихва се иронично Гаро. - Те искат да имат нещо, което един артист го е докосвал с ръцете и сърцето си. Затова аз вярвам, че новите технология няма да убият и Фотографията."

Ето защо, прави чест на Казанлък, че има такива фотографи като Александър Иванов, като Бедрос Азинян, като Желиян, като Кольо Пейчев и много други. Казанлъшката група е истинска - тя има корени и продължава да пуска нови филизи, завършва варненският майстор.